Паметникът на Свободата в гр. Русе е абсолютният символ на града и един от най-красивите монументи в цялата страна. Издига се на височина 17.80 метра, а самата бронзова статуя на върха е висока цели 3,75 метра. Представлява монументална пирамида – основа с постамент, колона и статуя. В основата на паметника има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, както и статуи на два лъва – единият разкъсва с уста робски вериги, а другият брани щит и меч, символизиращи свободата. На високата колона е поставена бронзова статуя на жена, също символ на свободата, която с една ръка държи меч, а с другата ръка сочи на север – посоката, от която са дошли освободителните руски войски.
През 1909-а Арнолдо Дзоки е в Русе. Той отново е сред народа и останалите живи поборници, между които и Райна Княгиня. Историята на паметника на Свободата започва много по-отдавна от празничния ден, когато хиляди хора от цялата страна се стичат в Русе за откриването. На фотографиите от този ден се е запечатала картината на трогателно възторгнатите опълченци, които се редят за снимка пред току що открития паметник. Лицата им са тържествени, в очите им се чете вълнение, те са вече част от историята на свободата.
Първите плахи идеи за построяването на монумент, с който да се отдаде почит на загиналите за свобода, са в началото на 80-те години на XIX век. Тогава е създадено Поборническо-опълченското дружество в Русе, известно с голямото си родолюбие, твърде далеч от всякаква поза и комерсиалност. Неговите членове лансират идеята за паметник, който да е в памет на загиналите за свободата на България. През 1890 г. ветераните изпращат писмо до премиера Стефан Стамболов и с документ той разрешава събирането на средства. В присъствието на цар Фердинанд на 4 септември е положен първият камък.
Парите намаляват и общината започва нова кампания за построяването му.
През 1895 г. е сключен договор на стойност 65 хил. лв.със строителния предприемач Стойчо Кефсизов. Казват, че в изора му няма абсолютно никаква лична изгода за когото и да било: бивш опълченец и участник в боевете на Шипка. Той възприема проекта като делото на живота си и не напразно именно на него е гласувано това доверие - известен е като личност, неподатлива на корупция и политически амбиции.
Оказва се обаче, че разходите са повече и необходимите средства са 150 хил. лв. Решаваща помощ оказват известните банкери братята Симеонови, които дават 50 хиляди, а останалите пари се събират в цялата страна. От Австрия са доставени гранитни блокове.
Една от емблемите на Русе – паметникът на Свободата, всъщност е имала друг замисъл. Според първоначалната идея фигурата трябвало да бъде на цар Освободител – Александър II.
Но тъй като авторът й Арнолдо Дзоки създава подобна статуя и в София, се взема решение фигурата да бъде на жена - символ на свободата. В едната си ръка държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877”. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Двата лъва също имат дълбоко символно значение - единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. В задната част има две оръдия трофеи.
Паметникът, висок 17,80 метра, е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г.
Гранитните блокове са доставени от Австрия, а проектът е поверен на известния по това време италиански скулптор Арнолдо Цоки, който е сътворил красиви монументи в цяла Италия, в САЩ, дори в Аржентина, а в България има няколко, сред които паметникът Цар Освободител в столицата и фонтанът на Деметра в Пловдив. За осъществяването на проекта е донесен гранит чак от Австрия.
Княз Фердинанд обаче, потънал в кипежа на подготовката и обявяването на Независимостта, не успява да присъства. Затова на 20 юни 1909 г. дружеството известява, че е решило освещаването да бъде на 11 август. От този момент нататък общината поема изцяло разходите за последните довършителни работи и церемонията.
Вестта за откриването на паметника има изключително силен отзвук в цяла България. От много градове идват участници във войната, а влаковете са препълнени. Сред бившите опълченци са Панайот Хитов, Христо Македонски и стотици други ветерани от Варна, Плевен, София, Шумен и много други градове, които зарязват всичко, за да бъдат в Русе. В тържествения ден идва и специална делегация от столицата: генерал Радко Димитриев, премиерът Александър Малинов, министърът на правосъдието Тодор Кръстев и министърът на вътрешните работи Стефан Паприков. С много овации е посрещната и Райна Княгиня. Сутринта на 11 август започва с музика и хиляди хора, препълнили улиците още в 8 часа сутринта. Започва панихида и след това генерал Кирил Ботев - представител на царя, произнася слово и обявява паметника за открит.
Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки в дясната посока, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 г.“ В задната част на основата са поставени 2 оръдия. Паметникът е тържествено открит на 11 август 1909 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай