"Да си останем приятели, а?" Най-тъжните думи.
Това вероятно е най-тежката обида към човека, когото изоставяте. Няма нищо необичайно в това да изгубите чувствата си към някого, нито в това да поискате да се разделите, но да предлагате приятелство, е лицемерие. Ако раздялата не е по взаимно съгласие, а единият продължава да обича, е повече от садистично да искате да си останете приятели. Всъщност това е едно от клишетата, трудно приложими на практика. Също като "Да се чуем другата седмица?" или "Ще ти звънна другата седмица да се видим!" Любопитно защо е винаги "другата седмица" - сигурно защото е достатъчно скоро, за да звучи като реална уговорка, и достатъчно далече във времето, за да бъде забравено.
Там, където си целувал страстно, братската обич е почти невъзможна.
Там, където е имало страст, равнодушието е непостижимо.
Неслучайно партньорите ревнуват от "бившите" - бивша любов няма. Ако е било любов, не може да изчезне напълно.
Човек просто се променя и пренарежда приоритетите си, но за да обича отново, трябва да освободи сърцето си.
Източник: www.obekti.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай