Огромен финансов ресурс в левове в брой, придобит от незаконна дейност, сиви практики, укриване на данъци и корупция, търси начин да бъде легализиран преди въвеждането на еврото. Притежателите на такива средства бързат да ги вложат в различни придобивки като злато, луксозни стоки, недвижими имоти. За тях докладите на ЕЦБ и Еврокомисията, с които ни отрязаха от скорошно влизане в еврозоната, е много добра новина, защото им дава поне още една година време да изперат парите си.
С наближаването на вероятността да влезем в еврозоната финансисти и икономисти все по-често отварят дума за проблема с изкарването на светло на огромна сума необложени левове. Според икономиста Георги Ангелов
става дума за около 10 млрд. лв. -
груба сметка на база на различните оценки за размера на сивата икономика в страната.
"Парите в обращение според статистиката на БНБ са около 30 млрд. лв. При размер на сивата икономика от 25-30% е реалистично поне 1/3 от тези пари да са недекларирани и необложени", смята Ангелов.
Тези пари не могат да се включат в общата кампания за безплатно обръщане на левовете в евро в банките преди влизането на страната в еврозоната. Причината е, че банките ще искат да бъде доказан произходът на всяка по-голяма сума. "Затова начинът е тези пари да влязат в оборот, т.е. да бъдат похарчени. Виждаме го вече по силния ръст на продажбите в търговията и в недвижимите имоти", казва Ангелов. Наскоро друг икономист - проф. Даниела Бобева, отбеляза наблюденията си за засилените обороти от известно време на обменните бюра у нас.
Според Ангелов тепърва се очаква бум на пазара на недвижими имоти, не само заради ускореното банково кредитиране. Това от своя страна ще продължи да подхранва ръста на цените на жилищата у нас. Успокояване на пазара може да се очаква след приемането на еврото.
Мащабите на изваждането на "спящ" финансов ресурс и изсипването му в икономиката може да се окажат още по-фрапантни.
Официално не се говори, но е известен факт за анализаторите, че горе-долу колкото депозити официално има в банковата система на физически лица - около 80 млрд. лева, почти още толкова са
спестяванията на населението в дюшеци, кутии за обувки и др.
Това казва в интервю за БТА доц. Драгомир Стефанов от катедра "Недвижима собственост" в УНСС. Според него този кеш, ако е в левове, трябва буквално за няколко месеца да се превърне в евро, защото иначе ще "изгори" година по-късно, когато ще спре обмяната на левове.
Доц. Стефанов също предупреждава, че
част от тези пари са укрити доходи, за които не са платени данъци,
и притежателите им всячески търсят начин да ги узаконят. Той също отбелязва, че през последните години бизнесът с недвижими имоти в страната е станал много привлекателен за такъв тип играчи, при това не само от България. "Чужденци също превъртат кеш в страната ни и изпират пари в жилищни имоти", казва доцентът от УНСС.
Притежателите на такива средства са готови да ги вложат, без значение за неоправдано високата цена на даден имот. Купувачи дори предлагат с 20-30 до 50% по-висока цена, стига продавачът да приеме плащане в брой, ако не на цялата сума, то поне на част от нея. Брокери потвърждават, че такива случаи зачестяват.
Отделно традиционна практика от край време е при покупка на жилище официално да се изповяда само данъчната оценка, а разликата до реалната цена да се дава на ръка на продавача, за да се спесят данъци. Разпространена практика е също така строителни предприемачи да притискат купувачите на жилища да платят в брой част от сумата с цел укриване на обороти. Ако не се съгласиш - няма сделка.
Така години наред в сектора на недвижимите имоти продавачи и купувачи нарушават закона за ограничаване на плащанията в брой.
Масово се надвишава таванът на кешови разплащания от 10 000 лв.,
въпреки предвидените глоби - 25% от общия размер на направеното плащане за физическо лице и 50% - за фирма. Причината е, че НАП рядко успява да хване нарушителите и наложените глоби са пренебрежимо малко. По закон за всяка финансова операция със суми над 30 000 лв. банките трябва да проучат произхода на парите. Ако не може да се докаже произходът им с документи, парите не само, че не трябва да влязат в банковата система, но и има тежки последици за притежателите им. Гражданите са свидетели как и за по-малки суми банките искат да се попълват декларации за произхода им. Доколко всички тези декларации обаче са обект на специални проверки от ДАНС? Сезира ли се и НАП? Колко са уличените и наказани нарушители? Официални данни няма.
Изсветляването на имотния пазар зависи не само от банките - според Закона за мерките срещу изпирането на пари нотариуси, адвокати, данъчни консултанти, брокери също трябва да установяват действителните собственици на клиентите си и произхода на парите им. Наскоро от НАП се похвалиха от безценната помощ на нотариусите при събиране на данъчни задължения, защото те вече имат достъп до базата данни на НАП и трябва да одобряват сделки, само ако продавачът и изряден данъкоплатец. В случай че той има просрочени задължения към хазната, те се отбиват от сумата на продажбатана жилището. Дали нотариусите са така стриктни и
при подаване на сигнали за пране на пари чрез имотни сделки?
А дали брокерите "идентифицират" клиента си и го разпитват за произхода на парите му? Трудно е да си представим.
Затварянето на очите за всякакъв тип нередности е национален спорт в България. Не случайно през октомври 2023 г. страната ни бе включена в "сивия списък" на държавите, които подлежат на "засилено наблюдение" от Организацията за борба с изпирането на пари (FATF) и не е ясно докога ще остане в него.
Организацията отправи препоръки към страната ни заради недостатъци в режима на борба с прането на пари, включително корупцията. Част от пропуските, които трябва да отстраним, е подобряване на надзора върху операторите на парични преводи, обменните бюра и брокерите на недвижими имоти, таке че да се гарантира, че информацията за действителните собственици, съхранявана в регистрите, е точна и актуална.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай