Страхът е защитен механизъм, който ни позволява да се предпазим от ситуации, които биха могли да нарушат постигнатата хармония. Затова и се променя в зависимост от непредвидените обстоятелства, в които попадаме, зависи от емоционалното ни състояние и начина, по който възприемаме реалността. Така е при възрастните. При децата всичко това е много по-изострено и преувеличено. Затова и страховете им са някак нереални. Един възрастен няма да се плаши от чудовището, което се крие под леглото, когато заспива, защото знае, че такова чудовище няма. Докато децата вярват във всеки образ, който ражда фантазията им, провокирана от заобикалящата ги среда.
За децата е полезно да се сблъскат с някои плашещи същества.
Снимка: Shutterstock
Специалистите твърдят, че не трябва да правим това или поне не изцяло. Страховете могат да бъдат смекчени, но не трябва да бъдат сведени до минимум. Когато четем вечер приказки на децата преди заспиване и се стремим да прескачаме страниците, в които участват чудовища, с идеята да не ги изплашим и да не им насадим негативни образи, които да сънуват, ние всъщност не им помагаме. А причината е, че малчуганите отдавна знаят, че чудовища съществуват. Приказките не ги запознават със страшилищата. Но пък могат да им помогнат като ги успокоят, защото почти във всички приказки чудовищата в крайна сметка биват победени от добрите герои. Затова не бива да пропускате страници, когато четете и не бива да се стремите да предпазвате децата от страшилищата и страховете, а да ги успокоите и им покажете пътя, по който те могат да бъдат победени.
Колкото и странно да изглежда, бебетата също се страхуват. Техните страхове обаче са мимолетни и леко абстрактни, обусловени най-вече от възприемането им на реалността. Те се страхуват от открити пространства (голямото легло ги кара да се чувстват изгубени), от разстоянието, което ги дели с мама (а то се определя от това дали я виждат), от силните звуци, от изобилието на много цветове. Всичко това ги превъзбужда и е нормално да изпитат страх.
В тази възраст децата започват да осъзнават света, който е най-близо до тях. Те вече са се научили да се възприемат като индивидуалности, а не част от своята майка. И знаят как да се справят с някои лесни ситуации, които им причиняват дискомфорт. В този период обаче те започват да задават въпроси, подтиквани от любопитството. И обикновено страховете са свързани с липсата на отговори, с невъзможността им да се изправят пред непознатото. Между 2 и 4 години децата най-често се страхуват от тъмнината, да спят сами, от твърде силните и неочаквани шумове (обяснение за страха от бури и гръмотевици), от сенките.
От 4 до 8 години
Това е периодът, в който децата тръгват на детска градина, а след това и на училище. Затова и страховете им са пряко свързани със средата и новите условия, в които са поставени. Те са вече достатъчно опитни и не се плашат от определени ситуации, които са част от тяхната рутина (например да спят сами). Но някои от предишните страхове си остават (тъмнина, непознати насекоми или животни, чудовища). Към тях обаче се добавят и нови, свързани със социалната сфера. И те са: лекари и медицински прегледи, отритване от приятелите и изолация.
В тази възраст детето се плаши от емоциите.
Снимка: Shutterstock
Тъй като социалният живот на детето става все по-интензивен, то развива страхове, свързани с различни емоции: приемане от хората наоколо, неуспех, разочарование. Към обичайните страхове (тъмното) се присъединяват и други, които имат по-психологически аспект и които, ако не бъдат преборени, могат да нанесат травма на детето, която да остане до зряла възраст. Такива са страховете от провал (в училище, в спорта, в отношенията със съучениците), да не бъде на ниво (такова, каквото другите очакват от него или по причина на непредвидени ситуации), от лоши оценки, от лоши (реални) хора (появява се предпазливо отношение към непознатите). Заражда се и страхът от загубата на близки (родители, братя и сестри, баби и дядовци). Страхът от смъртта все по-често си прокрадва път в ежедневието на детето.
В тази така трудна възраст, децата се променят драстично. Те стават много по-фокусирани върху своя свят, дистанцират се от семейния и училищния живот. Затова и страховете им са свързани главно с последиците, които един неуспех в училище може да причини на бъдещето им. Страхуват се и от неприемането им от другите, от постоянните и невинаги желани промени в тялото, от преценката на приятелите, от изолацията.
Деси Тодорова по материали от Bambinopoli
Източник: https://www.noviteroditeli.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай