Като резултати Русе е в една група със Стара Загора, Варна, Благоевград и Пловдив, като спрямо 2023 г. средният брой точки е нараснал от 49.90 на 59.01.
Като резултати Русе е в една група със Стара Загора, Варна, Благоевград и Пловдив, като спрямо 2023 г. средният брой точки е нараснал от 49.90 на 59.01.
През годините множеството промени в скалата за оценяване бяха направени така, че днес вече е трудно да се направят коректни сравнения за степента, в която учениците са усвоили учебния материал.
Ръководните екипи в министерството също се смениха многократно, но остана маниерът да се търсят два или три положителни резултата за прикриване и омаловажаване на общата картина.
А тя не е никак добра според резултатите от международния тест PISA, който измерва доклад доколко училището подготвя децата за реалния живот. При тях тенденцията е за постепенен и траен спад в знанията и уменията на учениците.
Образователните експерти от гражданския сектор казват, че да сравняваме резултатите от тази и миналата година е като "да сравним ябълки с круши". Защото въпросите как се създават и валидират тестовете и каква е тяхната надеждност са обвити в мистерия.
"Всъщност нито знаем дали резултатите миналата година са били най-ниските, нито дали тази година са най-високите. Причината е, че външните оценявания в България - изпитите след 4-ти, 7-ми, 10-ти, и матурите след 12-ти клас, не се изготвят спрямо правилата на науката за правене на стандартизирани тестове", пишат в анализа си експертите на образователната фондация "Заедно в час".
Те от години алармират, че изпитните резултати не се валидират, тестовете не са надеждни и сравними, а прагът за тройка е много нисък. Българската скала за оценяване значително се разминава с голяма част от европейските и напълно с американската. В повечето европейски системи се счита, че си успял да си вземеш изпита след постигане на минимум 50 точки резултат. Според експертите от МОН в България, за да прескочиш прага ти стигат 30 верни отговора. Погледнато така резултатът от 58,48 т. означава, че нашите зрелостници едва са успели да достигнат оценка около среден 3.
Според Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците, (последните промени са от 2019 г.), за външните оценявания в 4., 7., и 10. клас отговаря Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО). Това е специализирано, обслужващо звено към Министерство на образованието, което хем изготвя тестовете, хем ги валидира и анализира. Това поставя въпроса доколко независима в преценката си може да бъде една институция, която има за задача да оценява самата себе си.
За изготвянето на тестовете за държавните зрелостни изпити пък, по информацията, която "Капитал" получи от МОН, се грижат външни експерти "чрез дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" на МОН".
Те посочват още, че "комисиите по съставяне на тестови задачи, експертна оценка, съставяне на тестове и експертна оценка на тестовете се състоят от учители по съответния учебен предмет, професори по методика на обучението в съответната област, учени от институти към БАН. В създаването на тестовите задачи превес имат учителите, като в експертните комисии са включени представители от различни училища и населено място". Министерството обаче не отговори на въпроса как се прави подборът на специалистите и дали за съставянето на тестовете са били привлечени най-добрите специалисти по тестология.
"В психометрията и науката за изготвяне на тестове има заложени различни начини да се валидират резултатите от тях и да се докаже, че сложността на тестовете, провеждани в годините е еднаква и че като такива, резултатите могат да бъдат взети предвид за отчитането на някакви тенденции", обяснява Люба Йорданова, специалист "Стратегически партньорства" в "Заедно в час".
Една от добрите практики за валидация на тестове по света е едни и същи въпроси да се повтарят няколко поредни години. Това обаче е неприложим модел за България, тъй като МОН публикува всички въпроси, както и техните отговори веднага след изпитите. "Вероятната причина за това е недоверието в обществото и сред родителите в системата, но със сигурност не е в нейна помощ", отбелязва Йорданова.
Какви стандартизирани методи за валидиране, анализ и оценка използват в МОН не стана ясно от отговорите на поставените въпроси. От ведомството обясниха, че "за да бъдат определени психометричните характеристики на една задача е необходимо тя да бъде решена от минимум 200 ученици. Задачи, преминали през апробация и показали добри психометрични характеристики влизат в банката със задачи, за да бъдат включени в тест през следваща учебна година".
Проверка в структурата на ЦОПУО показва, че в Отдел "Оценяване в предучилищното и училищното образование" работят 12 специалисти по различни учебни дисциплини като математика, български език, чужд език, география, билогия и пр., но не фигурира нито един психометрик. Това пак буди въпроса, ако в единствения такъв център в страната, липсва специалист по науката, която валидира изпитните тестове, то как е гарантирана стандартизацията на самите тестове?
Към това можем да добавим, че родители всяка година и на всеки изпит за всеки клас сигнализират за некоректно зададени и грешни въпроси.
Пословичен е случаят на изпита за 4 клас миналата година, когато почти 90% от четвъртокласниците не успяха да обяснят какво означава думата "пожарникар", защото въпросът беше некоректно зададен, а възможностите за отговор объркващи.
Учителката по български език Нора Кирева коментира за БНТ, че това е проблем, който говори за методическа некомпетентност на хората, които са правили тестовете.
Основен проблем обаче остава изтичането на отговорите на въпросите в деня преди изпита, което се случва всяка година и има най-голяма тежест за 7 и 12 клас. Изпитът в 7 клас е определящ за това къде детето ще продължи своето по-нататъшно образование, а по-високите оценки на изпитите гарантират и по-добра перспектива. В 12 клас пък оценката от зрелостния изпит по БЕЛ влиза в дипломата за завършено средно образование.
"Ако се направи както трябва външното оценяване е добър инструмент за това да видим как се справят учениците и най-вече - как се справят учителите им, директорите им и хората, които взимат решения за политиките в сферата на образованието", казват експертите от "Заедно в час".
Те добавят, че има области в България, които "традиционно" се справят най- добре и такива, които са на опашката. Но няма данни дали е проведено проучване както в областта, така и в конкретни училища кои са факторите за високите или за ниските резултати. От "Заедно в час" не виждат и мерки за разпространяване на добрите практики и целенасочена подкрепа на тези, които има нужда да подобрят представянето си.
"Външните оценявания и държавните зрелостни изпити не дават яснота за образователния път на всеки отделен ученик и за това каква стойност е добавило училището за неговото развитие. По този начин стотици училища, които не влизат в понятието "елитни", а учениците повишават резултатите си, остават в сянката на класациите, а педагогическите специалисти в тях губят мотивация, макар резултатите да са плод единствено на техните усилия, а не на добавената стойност на частни уроци", допълват още експертите.
В последните години резултатите от матурите се използват като основен индикатор за качеството на образованието в страната. Методиката за оценка на т.нар. добавена стойност в средното образование, която би трябвало да измерва напредъка на учениците, е и един от факторите за финансиране на системата за средното образование.
Но когато резултатите от тестовете година за година не са сравними, а начинът, по който се валидират неясен, то и анализът на резултатите е спорен и със съмнително качество. Така определените като "исторически добри" резултати на матурата в 12 клас всъщност може да се окажат санитарния минимум за българското образование.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай