Изложба, посветена на 70 години от построяването на Дунав мост, ще бъде открита в сряда, 19 юни, от 10.00 ч. Тя включва десет пана, разположени на оградата на Лапидариума – двора на музея. Това е съвместен продукт на музеите в Гюргево и Русе по повод знаменитата годишнина.
Изложбата представя разказ за необходимостта от свързване и общуване между хората на двата бряга на голямата река още от Римско време и от периода на Османската империя. Проектирането на първия мост при Русе и Гюргево е от 1870 – 1875 г. Той трябва да свързва железопътните линии на Букурещ и Гюргево с тези на Варна и Русе, което ще осигури връзка между Букурещ и Варна, между Европа и Османската империя. Документите, съхранявани в румънските и турските архиви обаче показват, че преговорите между държавните институции от двете страни се провалят.
Свързаността на териториите от двете страни на Дунав след обявяването на Руско-Турската война се случва с понтонни мостове, първият от които е изграден при Зимнич – Свищов. След това такива са направени и при Русе, Никопол и Бръшлен. Целта е да се улесни достъпността на руската войска. През Балканската война са създадени понтонни мостове при Бекет – Оряхово, Турну Мъгуреле – Никопол и при Корабия – Гиген, а по-късно отново при Свищов – Зимнич и Русе – Гюргево. През Втората световна война германците строят мост, а по-късно и съветските войски правят съоръжения при Русе и Батин. Първата постоянна връзка е фериботът Русе - Гюргево през 1941 г.
В периода 1941 – 1954 г. са правени още два опита за изграждане на свързващи съоръжения. Първият е дело на утвърдени компании от Германия и Дания с помощта на румънски инженери, а вторият е във времето на Втората световна война с подписването на българо-румънско споразумение, контролирано от Германия, но и тази концепция не се реализира.
Идеята за Дунав мост е подновена през 1945 г. чрез Съвета за икономическо сътрудничество на страните от Източния блок. През 1950 г. се взема решение за построяването на мост между Русе и Гюргево. Година по-късно в Букурещ е подписан Протокол за сътрудничество. Същата година в Москва е взето решение за техническата част от проекта, като са предоставени оборудване и логистика от СССР, Чехословакия, Унгария и Полша. Съоръжението носи името Мост на дружбата. Изпълнението започва през 1952 г. По най-големия мост в Европа по това време работят едновременно 5 000 души. Построен е за смесено движение – двулентов път и железопътна линия. Има 37 части и обща дължина от 2224 м. В центъра е снабден с подвижен отвор, който позволява преминаването на високи плавателни съдове с височина до 29 м.
Архитектурното оформление на моста е дело на екип от по двама румънски и двама български архитекти, ръководени от арх. Георги Овчаров. Проектът е замислен като триумфална врата от двете страни на моста. Колоните трябвало да се извисяват в пространството, да бъдат монументални, тържествени. Смъртта на арх. Овчаров през 1953 г. става пречка за осъществяването на замислената художествена цялост. Голяма част от елементите остават нереализирани. Такива са каменните орлови глави за покрива, като оригинален модел на такава глава е запазен в Русенския музей.
Мостът е открит на 20 юни 1954 г. като в средата се срещат председателите на министерските съвети Румъния и България – Георге Георгиу-Деж и Вълко Червенков. Двамата прерязват лентата на новото съоръжение в присъствието на официални делегации от Унгария, Полша, Чехословакия, начело със СССР.
Строителството на Дунав мост променя облика на градовете от двете страни на Дунав и съдейства за по-голямата свързаност, икономически и културен подем. Изложбата приключва с идеята за създаването на втори мост при Русе – Гюргево.
Допълнителна информация:
През 19 век има голяма необходимост от влакове, които да свързват Европа с Ориента. Липсата на мостове над Дунав и прекъсването на железопътните мрежи, превръщат опита да се прекоси Дунав в приключение.
Липсата на мост променя и маршрута на легендарния Ориент Експрес. Той започва да пътува от Париж до Константинопол през Виена, Будапеща и Букурещ през 1883 г. Пътниците слизат на гарата в Гюргево и след това с кораби са превозвани в Русе, откъдето продължавали да пътуват с влак до Варна. И тук тяхното приключение с влак спирало, тъй като южно от Дунав не можели да ползват същите луксозни вагони. От Варна те са превозвани с кораб до Константинопол, заради липса на мост при Гюргево и Русе, както и заради липса на железопътна връзка между Русе и Константинопол. Така Ориент Експрес променя маршрута си и намира алтернативен железен път през Белград и София.
Снимката е от фонда на отдел „Най-нова история“ на Регионален исторически музей - Русе
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай