Криви политически сметки: Доверието е изчерпано, време е за рестарт

 Криви политически сметки: Доверието е изчерпано, време е за рестарт
Публикация   16 Юни, 2024   /     капитал   /     596

Мнозинство си каза думата, като бойкотира вота и лиши политическите сили от легитимност, и още повече усложни пъзела с управлението на страната.

 
  • Избирателите този път бойкотираха изборите - с рекордно ниска активност, силен протестен и наказателен вот.
  • Формални победители има, но истинският резултат е криза на политическата система, отлив на електорат и делегитимация на големите партии.
  • Има терен и за нови политически проекти, е един от изводите след вота.

   Партиите, които в последните години обитават парламента, като че ли бяха свикнали със следизборния махмурлук - да отчитат отлив в подкрепата си, който им се струваше поносим. И въпреки предупрежденията за електорална умора от гласуването всяка година властелините на политическия процес, унесени в сценарии за максимална изгода от него, прибягнаха до нов предсрочен вот - заедно с европейските избори.

   Сметките обаче са напът да излязат криви. Защото отливът прерасна в бойкот, с който избирателната активност падна до историческо дъно от промените през 1990 г. насам. По парадоксален начин партиите обединиха две трети от българите с право на глас да им обърнат гръб. За солидна част от тях, ако съдим по загубената подкрепа, която не се е преляла другаде, това е съзнателно взето решение.

   Най-често споменаваният вариант - за коалиция между ГЕРБ и ДПС с подкрепа на някоя от малките партии (БСП, която вече даде такава заявка, но не отговаря на "евроатлантическата" концепция, ИТН или "Величие" с предполагаемия нов "златен пръст"), си остава силно проблематичен за победителите - и във вътрешен, и във външнополитически план. Скриването на Борисов от камерите за няколко дни след вота говори, че все още търси изход.

Пеевски от своя страна продължава да демонстрира лидерска инициатива, правейки ситуацията, съзнателно или не, още по-безнадеждна. От страницата на ДПС във фейсбук той призова лично лидера на спечелилата изборите ГЕРБ и на евроатлантическите формации, каквато е още само ПП-ДБ, "да започнем консултации за намирането на формула за съставяне на стабилно правителство".

Тази "евроатлантическа" формула едва ли ще се повтори. Остава вариантът с т. нар. експертно правителство, за което всички ще са наясно, че ще изпълнява волята на Пеевски и Борисов. В четвъртък лидерът на ГЕРБ все пак избра този вариант - сламен кабинет, в който всичко ще минава през пазарлък с партииите, които решат да го подкрепят. А ако ПП-ДБ останат в опозиция, атмосферата ще е различна от комфорта на предишния парламент. Борисов заплаши с продължаващо спускане по спиралата, като заяви, че другият вариант са нови избори.

   Накратко, стабилно и обществено приемливо управление не се вижда на хоризонта. Това е и практическият израз на жълтия картон, който избирателите вдигнаха на 9 юни. И който масово беше определен като криза на политическата система. Тя не дойде изведнъж, а беше дълго време павирана. По думите на социолога Живко Георгиев пред "Дневник", "Моторът на демокрацията е връзката между елит и граждани, а той е вече повреден". Въпросът е ще може ли да бъде поправен и да заработи отново.

    Как стигнахме дотук - няколко извода от тези избори.

             1. Избирателите бойкотираха вота

Никога в най-новата 35-годишна история на България не е имало избори с толкова ниска избирателна активност. Официалните данни на ЦИК показват малко над 34.4%, или 2.27 млн. избиратели за парламентарния вот и 33.8%, или 2.07 млн., за европейския (виж графиката). Интересът към изборите в България се топи отдавна, но летаргията сега добива форма на много тревожна симптоматика: изключително ниска парламентарна представителност, делегитимация на основните партии и разяждане на самия демократичен процес. Разкъсва се най-важният елемент в него - доверието на хората в политическите партии и политическата система.

Общественият договор предполага, че в Народното събрания трябва да бъде представена широката общественост на страната, а с правителството - мнозинството в нея. Според данните сега обаче едва 28.5% от всички избиратели са представени в парламента, или 1.88 млн. души (виж графиката) - дори да приемем, че списъците са раздути, този резултат пак представлява само около една трета от пълнолетното население на България, по данните на последното преброяване на НСИ. Най-голямата партия в страната ГЕРБ реално представлява само 8% от избирателите (виж графиката). А ако изобщо бъде сформирано някакво правителство, то ще бъде изначално заченато с нелегитимност.

Това, което не става ясно от данните на социолозите, е в каква степен негласуването е наказателно за някои от водещите формации (основно ПП-ДБ, ГЕРБ, БСП, които губят най-много гласове) и в каква степен е израз на апатия към политическия процес. Между двете има голяма разлика от гледна точка на демократичния процес, като в единия случай бойкотът може да има оздравителна роля за него, а в другия страната може да се върне към политическия монопол отпреди 35 години.

       2.Протестният, наказателен и антисистемен вот е първа политическа сила и тегли на изток

Голяма част от хората, които все пак гласуваха миналата неделя, отидоха до урните с ясната цел да накажат големите партии да демонстрират протест или да потърсят алтернатива. А този път "на пазара" ги чакаше богат избор. Някои като "Величие" постигнаха пробив, други като ИТН увеличиха резултата си, а в крайна сметка голям дял от гласовете се разсея към плеяда още по-малки формации. Вотът за всички антисистемни партии (вкл. ИТН и "Величие") плюс този за всички по-малки формации и "Не подкрепям никого" заедно представляват над 610 хиляди гласа и реално са първа политическа сила. Ако към това се добавят и гласовете за "Възраждане" - също антисистемна партия, то те вече гонят милион.

Катализатор на този процес не е просто разочарованието от ПП-ДБ, ГЕРБ също губят много гласове, а БСП е отново в свободно падане. Една от основните причини е липсата на нормален разговор за политики и превръщането на политическия процес в грозна и брутална компроматна битка между водещите партии. "Това вече не е битката "за" или "против" ГЕРБ или ПП-ДБ, а започва да се разчита като битка "за" или "против" политическото статукво и това е много сериозна трансформация", отбеляза социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" в изборната нощ.

Друг извод от вота е, че алтернативите, родени от разкрояването в ляво и дясно - като "Солидарна България", "Левицата", "Синя България", не бяха припознати - тези партии получиха по 1-1.5%. В същото време недоволството се канализира към все по-националистически, по-радикални и пропутинистки формации.

"Ако преди една партия ни се е струвала антисистемна - например ИТН или "Възраждане", сега има все по-радикални партии", коментира Димитрова възхода на "Величие". "Първият жълт картон, който видяхме, беше Ваня Григорова, сега виждаме оранжев, да не кажа червен картон", посочи в изборната нощ и Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". По думите му "путинисткото си пробива път". И това е видимо вече дори в парламента - формациите, които симпатизират на Путинова Русия - "Възраждане", БСП, ИТН, "Величие", имат общо 86 места в парламента, или над една трета от него.

   3. Има срив на доверието в повечето партии

Въпреки че на извънредните парламентарни избори формално имаше победители и победени, резултатите от вота показват, че с малки изключения (ДПС и ИТН) всички са губещи. Отказът на голяма част от хората да гласуват освен че нанесе звучен шамар на партиите, показа и една опасна тенденция - новият парламент ще има рекордно ниска представителност, което подрива демократичния процес. ГЕРБ спечели изборите, но при сериозно спаднала подкрепа - на предишния вот миналата година партията е спечелила общо 670 хил. гласа, а на тези избори има 530 хил., или над 140 хил. гласа по-малко. Още по драстична е ситуацията при ПП-ДБ, които са загубили почти половината си гласове. На предишните избори коалицията имаше 620 хил. гласа - сега 307 хил. гласа.

Подобна картина очертаха изборите и за БСП. Социалистите губят над 74 хил. гласа, което сви БСП до малка партия само на 23 хил. гласа от ИТН. Партията на Слави Трифонов всъщност е една от формациите, които увеличиха подкрепата си на тези избори, като прибавиха към резултата си от вота през миналата година 24 хиляди гласа. Другата партия с малък, но знаков ръст в подкрепата е ДПС.

4. Отваря се терен за нова формация

Заради бойкота на голяма част от българските граждани на вота, срива в подкрепата за системните партии и влизането в парламента на партия "Величие" една от най-коментираните теми сред социолозите и политолозите в нощта след изборите беше възможността от появата на нов политически субект. Още повече че и други новопоявили се формации като "Меч" на Радостин Василев получи изненадваща подкрепа от близо 3%. Тепърва ще се търси отговор на въпроса каква част от избирателите споделят наистина идеите на тези формации или вотът за тях е изцяло наказателен, но има видима тенденция избирателите да търсят алтернатива на статуквото в парламента.

В добавка, свиването на БСП до малка партия и неприпознаването на нейните алтернативи - "Солидарна България" и "Левицата", оставя и това политическо пространство отворено за поява на сериозен нов политически проект. Повечето анализатори виждат като създател на такъв проект президента Румен Радев.

"Тези избори са покана за Радев. Защото един от изводите от тях е, че центърът на тежестта се измества към по-радикалното и към изток. В тази ситуация единият вариант е западният полюс да реагира с консолидация, което в сегашната ситуация изглежда невъзможно, понеже се предлага от Пеевски. Вторият вариант - и това е базисно право в политиката, е да се появи някой, който хем да е в известна степен на изток, хем да остава при здравия разум и да не е антиевропейски и антинатовски. Защото, както е тръгнало, евроатлантиците ще искат Радев, защото той ще е спирачката пред отиването в крайност", казва изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.

"За мен успехът за радикална формация като "Величие" е комбинация от няколко фактора - спор със западния мейнстрийм по отношение на войната в Украйна, липсата на нов голям субект в политическото пространство и умора от политическата криза. В тази ситуация се отваря една огромна дупка и ниша за нещо, което да балансира между проатлантическия полюс и радикалния източен полюс. Нещо, което да разкаже ЕС и НАТО така, както успешно го правят полските консерватори", добавя той.

Голяма част от хората, които все пак гласуваха миналата неделя, отидоха до урните с ясната цел да накажат големите партии, да демонстрират протест или да потърсят алтернатива.
Голяма част от хората, които все пак гласуваха миналата неделя, отидоха до урните с ясната цел да накажат големите партии, да демонстрират протест или да потърсят алтернатива. Фотограф : Антон Чалъков

        5. Борисов и ГЕРБ са в ситуацията на загубилия победител

По време на предизборната кампания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се държеше като победител. Социологическите агенции даваха комфортна преднина на партията му от 10%, навсякъде препълнените с партийни активисти зали го номинираха за премиер, а той говореше като политика, който ще определя правилата на играта в новия парламент.

В общи линии изборите потвърдиха тези прогнози. ГЕРБ спечели вота с малко под 8% преднина пред втория ДПС, но в нощта след изборите в партийната централа нямаше фойерверки, а оглушително мълчание. А тези проценти не се оказаха проценти на победата, а повод за сериозни притеснения и предстоящи тежки решения, които изглеждат все губещи за Борисов и ГЕРБ.

Първо, защото партията не разширява подкрепата си, а губи внушителен брой гласове. Второ, тази победа не донесе на ГЕРБ и повече места в парламента. Даже напротив, партията най-вероятно ще има с един депутат по-малко в сравнение с предходния парламент. Зад гърба си като втора политическа сила Борисов ще има Пеевски, който напира ДПС да участва пряко в управлението. И ако преди в управлението си Борисов удовлетворяваше интересите на санкционирания по "Магнитски" съпредседател на ДПС, но от позицията все пак на по-силния, сега ще трябва да дели официално с него властта.

И Пеевски не пропусна да му напомни тази нова разстановка на силите. В сряда той призова Борисов да отправи покана към всички "евроатлантически лидери" (т.е. ПП-ДБ) за започване на преговори. Този призив изглежда удар в нищото, защото веднага след вота ПП-ДБ разпространиха позиция, че ще бъдат опозиция в новия парламент. Което лишава Борисов и Пеевски от най-желания от тях партньор от гледна точка на евроатлантическата им легитимация.

Това значително стеснява вариантите пред Борисов за кабинет. Заедно с ДПС ГЕРБ ще имат 115 депутати. Борисов трябва да търси съюзници в лицето на ИТН, които влязоха в парламента през 2021 г. със заявката да "изчегъртат" партията му, и/или с БСП, които пък имат проруска позиция за войната в Украйна. Двете партии се обявяват и за сформирането на експертен или програмен кабинет.

Освен това едно такова правителство, независимо как ще бъде наречено, ще стартира с изключително ниска подкрепа. Веднъж заради ниската избирателна активност, с която беше излъчен този парламент. И втори път заради факта, че зад него основно стоят ГЕРБ и ДПС. Разбира се, пред Борисов е и опцията за нови избори наесен, но при такъв ход рискува партията му да загуби още подкрепа от избирателите, защото лидерът на ГЕРБ ще трябва да обясни защо след като е спечелил, не може да управлява.

В четвъртък Борисов официално отправи оферта към "всички партии" от парламента за започване на разговори за сформиране на експертен кабинет. Като условието на Борисов е ГЕРБ да предложи кандидата за премиер и трима от министрите в него - на външните работи и на отбраната. Лидерът на ГЕРБ изрично уточни, че той няма да е кандидат за премиерския пост, както и че ГЕРБ няма да участва в разговори за кабинет с втория мандат, ако предстоящите преговори се провалят.

6. За първи път от дълго време има две оставки

Изборните резултати доведоха до две оставки на политически лидери. Христо Иванов напусна поста си на председател на "Да, България" и съпредседател на ПП-ДБ и Корнелия Нинова също подаде оставка като лидер на БСП. Тези два акта тепърва ще дават отражение върху формациите, а оттам и върху политическия ландшафт.

Контекстът на двете оставки обаче е различен. Общото са тежките загуби: коалицията ПП-ДБ, в която участва "Да, БГ" на Иванов, загуби в неделя над 310 000 гласа; загубата на БСП е почти 75 000 избиратели, като партията падна до рекордно ниските за нея около 150 000 гласа подкрепа.

Иванов обаче обяви, че няма да се кандидатира отново за лидер на партията си и напуска Народното събрание. При Нинова ситуацията е различна. Всъщност председателката на БСП трябваше така или иначе да предизвика пълен отчетно-изборен цикъл в партията си, защото мандатът ѝ изтича през септември. Тя освен това остава като депутат в парламента и не отговори на въпроса дали пак ще се кандидатира за поста.

И все пак и двете действия могат да доведат до промени и в дясното, и в лявото пространство.

Ситуацията в ПП-ДБ на този етап изглежда доста нестабилна. Общият извод е, че партииите в загубилата половината от гласоподавателите си коалиция засега са с неособено ясно бъдеще (още на стр. 15)

От своя страна Корнелия Нинова вероятно ще иска да запази контрола си над БСП. Досега тя успяваше да избегне пряка лидерска битка, но има вероятност на този вътрешнопартиен вот да се окаже в неблагоприятна ситуация, тъй като срещу нея ще се изправят от една страна вътрешнопартийната опозиция, от друга и сили, свързани с президента Румен Радев.

Така изглежда, че отвореният разговор за лидерството и в двата политически сектора може да доведе и до катаклизми.

7. Ефектът от мълчанието на партиите

Допреди 10 години изборната нощ беше най-безсънната и за политици, и за журналисти. Международният пресцентър в НДК традиционно започваше работа веднага след изборния ден, а партиите, подредени според изборния им резултат, не си и помисляха, че няма да дадат пресконференция независимо от часа. Обичайно последните брифинги на малките формации, прескочили 4%-та бариера, привършваха около 04.30 - 5.00 в понеделник сутринта.

      Ресорните журналисти пък не си и помисляха да си тръгнат.

Причината бе ясна: оценките на формациите за отминалия вот и анализът на лидерите им за резултатите даваха насоки и за позициите им в новия парламент.

През ноември 2015 г. лидерът на ГЕРБ - победител в изборите, предпочете в изборната вечер да бъде в Брюксел, а комфорт на тишината пред въпросите на журналистите предпочете и втората по онова време сила - БСП. Така започна нова "традиция" - след избори партиите да дават кратки изявления в централите си, след които лидерите се връщат в партийните си кабинети. После лидерите трайно се скриха, а журналистите покорно изчакваха пред централите пресцентровете да изпратят говорител, когото да включат в жива връзка.

Така се стигна и до последните избори, в които всички политици просто изчезнаха. В неделя след вота единствено Корнелия Нинова (БСП) се показа пред камерите, макар че не отговори на никакви въпроси. Останалите партийни водачи публикуваха благодарности в социалните мрежи, които бяха прочетени в тв ефира.

Изпаряването на политиците и непоемането на отговорност пред избирателите естествено води до девалвация на политическия процес. А и на тяхната лична. Политиката като състезание на идеи и решения на обществените проблеми в публичното пространство се трансформира в монолози във фейсбук. Така избирателите в голямата си част остават изолирани, защото до сериозен и смислен политически разговор така и не се стига.

Подобно отношение и демонстрация на самодостатъчност доведе до съответната реакция - мнозинството от тях отказаха да гласуват.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha