Повечето медии не намериха време и място за скандала с украинската делегация, която не бе допусната от хора на „Възраждане“ да стигне до площадката на АЕЦ „Белене“. Украинците идвали, за да огледат двата реактора, закупени навремето за неосъществената ядрена централа – надявали се те да им бъдат подарени.
Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци?
И ще си останем такива, ако продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии чужди интереси, а понякога и с нечии унизителни капризи.
„Огледът“ на реакторите съвпадна с една друга щуротия: това бе отказът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да използва официалното име на страната си, а да я нарича само Македония. И това е само началото.
Къде е сега френският президент Макрон, който мишкуваше като посредник между нас, щедрите глупаци, и скопяни – и, в крайна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкова екзалтирано.
Да не забравяме и Урсула, която даде допълнителна смелост на скопяни, когато призна „езика“ им.
В справката за България в Уикипедия трябва да се добави една кратка бележка:
„ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА“.
Съвсем между другото започна и кампанията за изборите на 9 юни.
Тя си е пълно мъртвило – очаквано. Народът пет пари не дава за нея.
Но видимо пасивни са дори и самите участници в изборите. Цяло чудо е откъде намират енергия анализаторите, за да съчиняват конструкциите си и сетне сами да ги опровергават.
Отново ставаме свидетели на нелепо словесно прахосничество от тяхна страна. И това е неизбежно при липсата дори на една свястна идея, която да се открои сред партийния бъбреж – отблъскващ заради своята вялост и несмисленост. Истински героизъм е да умуваш върху нищото, но анализаторите приемат и този риск.
Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „Сглобката“- кой и срещу какво ще кандиса отново да се съеши с толкова отвратителните си политически опоненти. Съешването е единствената тема напоследък, макар в нея да не може да се открие нищо любопитно или остроумно, а отгоре на всичко тя е лишена и от всякакъв сексапил.
Политиката се затвори в този курник – по-справедливо ще бъде така да наричаме „Сглобката“. Хората са без значение за нея, тя не достига до тях – освен в най-примитивните си форми. „Сглобката“ им каза „Чупката!“ – и толкова. Изглежда, че и хората достигнаха до своя предел на непоносимост към политиката.
„Сглобката“ бе израз на крайното отчуждение от истинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече дори и противоборствата между различните субекти са притворни – и те не го крият. Това изобщо не са истински идеологически вражди, а калтащини на лична основа, при това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са единствено за всевъзможни предателства. Не виждаме едри идеи, които да ги предизвикат към сериозни сблъсъци.
И всички участници в нея, без изключение, загубиха по нещо – най-малкото, защото бяха омърсени прекалено кръвожадно.
Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина.
Доскоро в изборните кампании Миналото старателно бе използвано – главно като присъда или алиби. С него бе злоупотребявано неизменно през всичките години на злощастния Преход. Текущите престъпления, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предишни години, бяха замазвани с измислици, а много по-често и с откровени лъжи за Миналото.
От друга страна, крупни престъпления от 90-те години на миналия век, като например Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и дори оправдани.
Народната енергия ловко бе дирижирана – и площадите се деряха срещу кабинета на Орешарски, примерно, но не и срещу Костовата приватизация – а тя обедни по неописуем начин държавата.
Сега вече окончателно спряха да ругаят „комунягите“ – а то не е и прилично, след като някои от най-активните късни/фалшиви „антикомунисти“ произхождат от червени фамилии. Тъкмо те успяха да наложат един фатален трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на поне две поколения с лъжи за Миналото. Тази ловкост не може да им се отрече. А пък и медийни келеши, готови да ги обслужват, винаги ще се намерят. Липсваха им големи идеи, но пък в замяна на това усърдно произвеждаха големи лъжи. „Антикомунистите“ сложиха началото на газовата ни зависимост от Русия, но приписаха това на Виденов. Да не говорим за продажбата на „Нефтохим“ и всички останали далавери.
Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец.
Някой ден трябва да се изследва фалшивия антикомунистически сомнамбулизъм.
И тъй, постепенно нагласиха Миналото по собствените си мерки и нужди. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с увредено чувство за идентичност.
И изобщо са лишени от способността да различават Истината от Лъжата.
Те дори няма да обърнат внимание на елегантното предупреждение на един автор: „Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други“.
Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „свободно“ отглежданите кокошки, която цитирах в предишната си дописка, не събуди възмущението, което очаквах.
Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не говорим. Другото обяснение е, че той гледа на въпросната наредба и на други, подобни на нея, като на някаква неуместна чиновническа шега. Брюкселските големци обаче никак не се шегуват, те казват в прав текст, че кокошките са еднакво важни, ако не и по-важни от хората.
Кога ще дойде времето, когато един нормален българин ще бъде преглеждан задължително поне два пъти годишно от лекар – както се полага на една свободно отглеждана кокошка.
Или ще се полагат специални грижи за „физическите, умствените и поведенческите му възможности“…
Ще ни баламосват с кокошки – всякакви, докато забравим, че Животът е нещо далеч по-сложно от една брюкселска директива.
Има от какво да се плашим.
Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в бавна процесия – както се пееше в една песен.
Кеворк е много прав. Както до сега ние се държим като "стадо овце". А Бойко Борисов е много хитър. Наложи в държавната администрация свои послушни хора. Даде им коричка хляб и те ще гласуват за него до гроб.
Информацията е необходимо условие за правилни изводи. Който чете му е на разположение, макар и не цялата. За съжаление Кеворк е прав. Вече близо 20 години липсва енергията и ентусиазма в българина. Множество фактори ни затварят в собствените ни черупки и политиците на практика стават излишни. Ситуацията у нас е критична и малката искрица във всеки един момент може да преобърне всеки едни избори. Затова кампаниите се свежда само до мобилизация на твърдите ядра. Тук се сещам за подходящата поговорка: "Преклонена главица сабя не я сече". За съжаление това е нашата народопсихология.