Предстоящите избори изглежда ще заобиколят по-обхватните икономически теми. Към момента има минимални искри по точния процент за увеличаване на пенсиите – бързо потушен, предстояща и като че ли режисирана „драма“ с евентуално повишение на цената на тока и признание с половин уста, че в очаквания идния месец конвергентен доклад ще бъде потвърдено, че България не отговаря на критерия за ценова стабилност и следователно дата за приемане на еврото 1 януари 2025 г. не е възможна. Това, че средногодишната инфлация у нас надхвърля критерия не е изненада, а чувствителния спад на инфлацията на годишна база през последните месеци и слизането под средната за ЕС заслужава отделен коментар (виж тук).
Какви са краткосрочните и средносрочните предизвикателства пред икономиката, които виждаме в последните данни? Реалният ръст на брутния вътрешен продукт в страната през първото тримесечие на 2024 г. е 1,7% на годишна база, след 1,8% и 1,6% съответно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. В някакъв смисъл трендът за спад е овладян, спрямо предходното тримесечие БВП расте с 0,4%, но независимо от това ръстът остава под 2 процента на годишна база.
В сравнителен план България не стои толкова зле – видимо над средния годишен ръст в ЕС от 0,4%. Отново Централна и Източна Европа отчита по-висок растеж, като важен нюанс са и добрите данни за „южняците“ Кипър, Испания, Португалия и Испания. Франция има също относително добър растеж от 1,1%, на другия полюс обаче е Германия със спад от 0,2%, недобре се представя и Нидерландия. В еврозоната след две тримесечия на спад растежът плахо се завърна, но в по-общ план е около нулата. Умереният оптимизъм е в това да сме по-уверени, че Европа избягва рецесията, но ръстът на БВП, според наскоро публикуваната пролетна прогноза на Европейската комисия, ще бъде едва 1% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г.
Стагнацията във водещите европейски икономики и търговски партньори на България се вижда в данните за индустриалното производство и износа от много месеци. Износът на стоки през първото тримесечие на 2024 г. е с 11,1% по-нисък в номинално изражение от реализирания през същия период на 2023 г., а март е тринадесети поред месец със спад на годишна база. Почти огледални са тенденциите в индекса на индустриално производство в преработващата промишленост – там свиването също започва в началото на 2023 г., като към март 2024 г. реалният индекс се връща приблизително на нивото от 2021 г.
Причините са външни и са основно две. На първо място е забавянето на стопанската активност в европейската икономика, резултат на много фактори, сред които и затягането на монетарната политика на Европейската централна банка. Към това трябва да добавим преодоляването на енергийната криза, която, вероятно според мнозина парадоксално, даде еднократен тласък на голяма част от експортно-ориентираните български производители. Именно тогава компаниите се възползваха и от първоначалната фаза на инфлационната вълна, позволяваща увеличение на приходите от продажби на по-високи цени при изоставащ с известен лаг ръст на разходите.
От пролетта на 2023-та и особено в последните месеци протича противоположен процес. Първо цените на ключови енергийни ресурси, после на много други суровини, а след това – и на почти всички промишлени стоки на глобалните пазари намаляват. Това се вижда и от индекса на цените на производител, които спадат постоянно след най-високата си стойност през септември 2022 г. Както предупреждаваме в поредица анализи от края на 2022 г., бизнесът трябва да смени очакванията си и да се адаптира към (отново) по-ниски цени за продукцията си.
Същевременно, българският пазар на труда продължава да е притиснат от демографските тенденции на свиване на работоспособното население. За първото тримесечие ръстът на средната заплата е 16,8% на годишна база, което е дори по-високо нарастване от предходни периоди. От гледна точка на бизнеса нарастване на разходите за труд при стагнация във външното търсене и спад или задържане на ценовото ниво е голямо предизвикателство. Поддържането на конкурентоспособност започва да зависи все по-чувствително от иновациите, технологичното преструктуриране и инвестициите в капитал, увеличаващи производителността. Доколко предприемачите имат стратегия за нови инвестиции – независимо дали за разширяване на капацитета или обновление – трябва да става все по-централна тема на политическия дебат.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай