България има шанс да бъде приета в еврозоната от 1 януари 2025 г., но въпросът опира до политическа воля. Така бившият вицепремиер и настоящ президент на Българската Си Еф Ей (CFA) асоциация Николай Василев обобщи още в аванс кога България може да стане част от еврозоната.
Въпросът "България в еврозоната, кога?" беше мотото на конференцията, организирана от Асоциацията на почетните консули в България, Българската Си Еф Ей (CFA) асоциация и Асоциацията на банките в България дне в София, събрала български и чуждестранни експерти, представители на банковия и политическия елит.
Сред участниците във форума бяха управителят на БНБ Димитър Радев и служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, бившият канцлер на Австрия Волфганг Шусел, Джоузеф Мускат, бивш министър-председател на Малта и Адриан Нъстасе, бивш министър-председател на Румъния, Михалис Сарис, бивш министър на финансите на Кипър и Джордж Заняс, бивш министър на финансите на Гърция.
А сред гостите бяха бившите премиери Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Марин Райков, бившият председател на парламента Борислав Великов, бившият вицепремиер Мария Габриел, бивши министри на финансите.
Има четири фактора за еврозоната, а всички се концентрират върху единия - инфлацията, коментира в началото Николай Василев, като уточни, че не можем да говорим от името на европейските институции и не може да им се молим да бъдем приети, ако не отговаряме на критериите. Трябваше да водим коренно различна антиифлационна политика в последните години, а не проинфлационна, каза Василев, като по думите му "ние 10 години отговаряхме и на инфлационния критерий и на всичко друго за членство в еврозоната, и проспахме всичко".
На второ място бившият вицепремиер постави въпроса с бюджетния дефицит. Тази година сигурно ще имаме отново актуализация на бюджета и се чудя как в най-бедните години тогавашните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев и Пламен Орешарски не правиха актуализация. 12 години по мои спомени нямаше нито една актуализация на бюджета, а сега актуализация е най-разпространената дума в политиката в България в последните години, тоест ние не можем нищо да планираме, приходите ги няма, разходите "хвърчат" в небесата, предизборно всеки път се състезаваме кой повече ще вдигне различни разходи, както например днес се случва, коментира Василев.
На трето място Николай Василев постави проблема с попадането на България в "сивия" списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF). "Формално това може да не е критерий за еврозоната, но въпросът е трябваше ли сега да бъдем там. Чули ли сте, който и да е управляващ или политическа партия да са споменали този въпрос?", попита Василев.
Под номер 1 от факторите за присъединяване към еврозоната той обаче посочи политическата воля. "Вие смятате, че има достатъчно политическа воля в държавата ли, попита той и метафорично описа ситуацията: "Ние можехме през всяка от последните години да вкараме топката от дузпата, но все я бием в тъч".
Логистичната и техническата подготовка за приемането на еврото у нас е в много напреднал стадий, но няма да успеем до юни тази година да изпълним критериите за влизане във валутния съюз, отчете управителят на БНБ Димитър Радев. Платежните, информационните, счетоводните и статистическите системи, за които отговаря Българската народна банка (БНБ), са готови за работа в условията за работа в еврозоната и се нуждаят от последно "фино калибриране". Това зяяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференцията на конференцията "България в еврозоната, кога?", организирана от Асоциацията на почетните консули в България, Българската Си Еф Ей (CFA) асоциация и Асоциацията на банките в България, която се проведе днес в София .
Радев уточни, че е приключен процесът по подготовка на отсичане на българските евромонети, което е било съгласувано с Европейската комисия и с всяка една от страните членки на общността . "Преминаваме към тестово отсичане на 8 милиона броя монети по 1 милион всеки номинал", заяви Димитър Радев. Заготовките, както за тестовата серия, така и за редовното производство, са договорени и започва тяхната доставка. Осигурени са необходимите площи за процеса на обмяна, включително в София, Пловдив и Варна, както и необходимите машини и техническо оборудване за този процес. До края на този месец се очаква да се финализира решението за Бургас, а до края на лятото ще се въведе в експлоатация новоизграденият касов център в Плевен. "Изграждането на този център е част от мащабната ни програма за модернизиране и развитие на системата от касови центрове, които са на практика промишлени предприятия", каза още управителят на централната банка уточни Радев.
Според него Монетният двор е напълно готов като оборудване рудване и като експертен капацитет за отсичането на българските евромонети. Предстои той предстои да получи необходимия лиценз за отсичането на евромонети, което ще стане след предстоящото сертифициране на пробната серия, каза още управителят на БНБ.
Радев припомни, че съвместното дружество на българската печатница вече разполага с лиценз и отпечатва евробанкноти за нуждите на централните банки в еврозоната. В процес на цялостно обновяване е автопаркът на БНБ от бронирани и охранителни превозни средства, както и одобряване на новите транспортни схеми и охранителни системи. Димитър Радев посочи, че общото количество банкноти и монети само в процеса на обмяната възлиза на около 12 300 тона, каза още гуверньорът на централната банка..
През последната година се работи активно за създаването на капацитет за провеждане на активна парична политика. Следи се отблизо подготовката на търговските банки, която също се развива по план, поясни гуверньорът на БНБ .
Димитър Радев добави, че в момента България изпълнява абсолютно всички номинални критерии за присъединяване към еврозоната, с изключение на този за инфлацията. Отрицателната разлика по отношение за критерия за ценова стабилност се намалява, включително и през последния месец, но се очертава да остане над изискванията на критерия към датата на предстоящата оценка, която ще бъде направена на база на данните към края на месец май, допълни управителят на БНБ, цитиран от БТА.
Според служебния министър на икономиката Петко Николов, който също взе участие в конференцията "България в еврозоната, кога?", преходът от лев към евро ще се осъществи плавно и информирано, за да може ползите от членството в еврозоната да се усетят от всички български граждани и всички български предприятия. Николов припомни, че с присъединяването към еврозоната Българя ще стане част от общост, в която над 340 милиона граждани на 20 държави членки на ЕС използват еврото като национална валута.
Николов подчерта още, че стратегическата цел на България е да изпълни условията за членство в еврозоната до края на 2024 г., след което да въведем еврото като национална валута през следващата година. Той добави, че действията, които са необходими за постигането на тази цел, са свързани със спазването на бюджетната дисциплина и намаляването на инфлацията до нива, сравними със страните с най-ниска инфлация в еврозоната. Покриването на критерия за инфлация остава предизвикателство за България и за постигането му са необходими усилия, за които е говорено многократно, което е гаранция за успеха в тази насока, добави той.
Сред ползите за България от членството в еврозоната Николов посочи повишаването на кредитния рейтинг на страната след приемането на еврото. Страната ни ще има възможност да се финансира чрез кредити с по-ниски лихви от международните пазари. Единната валута ще намали трансакциите и разходите за бизнеса, което ще подпомогне външнотърговския стокообмен на страната, ще има положителен ефект върху чуждестранните инвестиции и би осигурила съпоставимост на цените и заплатите с европейските, посочи Николов. Сред предимствата, които носи членството в еврозоната, той отбеляза още, че в условията на потенциално възникнала криза, силната европейска парична политика разполага с инструментите да овладее инфлацията в държавите в еврозоната и да я поддържа на необходимото ниско равнище. Същевременно Европейската централна банка, осъществявайки надзор над банковата система, ще гарантира нейната устойчивост и добро развитие занапред, каза Николов.
Министърът заяви, че българската администрация работи усилено за пълното въвеждане на европейските изисквания в законодателството с цел подготовка на българските предприятия и потребителите за прехода към новата валута. Той каза, че въвеждането на еврото ще бъде съпроводено с конкретни мерки за защита на потребителите, които включват изисквания за правилно преизчисляване на цените от лева в евро и двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в лева.
Отчитаме, че периодът на тези двойно обозначени цени ще започне един месец след датата на влизане в сила на решението за приемане на еврото и ще приключи една година след датата на въвеждането на еврото, което е гаранция за защита правата на потребителите, каза министърът на икономиката. Специално внимание ще се обърне на търговците, които ще обозначават цените на стоките и услугите в двете валути по време на периода на двойното обозначаване на цените. Търговците от друга страна ще имат известна свобода по отношение на формата и средствата за двойно обозначаване, при условие обаче, че то е лесно разбираемо и е представено по начин, който не може да въведе потребителя в заблуждение по отношение цената на стоката или услугата, обясни Петко Николов. Той увери, че Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е второстепенен разпоредител към Министерството на икономиката и индустрията, ще следи за спазване на задълженията на търговците за правилното преизчисляване и двойното обозначаване на цените.
С цел да бъдат поощрени коректните търговци, Комисията за защита на потребителите ( КЗП) съвместно с представители на неправителствени организации, ще организира кампания "Честен търговец" с ясно разполагаемо, видимо лого на кампанията. Петко Николов обясни също, че след като България изпълни изискванията за присъединяване към еврозоната българският бизнес ще разполага с достатъчно време, за да се подготви за действителното преминаване на информационните, вътрешнофирмените системи за управление на процесите и разплащателните системи.
Средностатическият човек трябва да бъде добре информиран за предимствата на приемането на еврото. Това каза Волфганг Шусел, бивш канцлер на Австрия, който беше сред участниците в конференцията. По думите му e необходима стратегия, както и информационни кампании, които да се водят от централната банка, а не от правителството, защото хората нямат доверие в политиците. Той обясни, че Австрия в продължение на една година се е подготвяла за приемането на еврото, за да се стигне до чувство на доверие в обществото.
Според бившия премиер на Малта и бивш евродепутат Малта Джоузеф Мускат, всички са доволни от приемането на страната му в еврозоната. Той счита, че има нужда от много широка и огромна кампания в продължение на месеци. "Трябва да се разсеят страховете на хората от това, че приемането на еврото ще доведе до повишение на цените и инфлация", поясни Мускат. Според него в България трябва да се убеди населението от ползите от влизането на страната ни в еврозоната. Освен това трябва да се постигне баланс между паричната страна на валутата и политическата страна на този проект. "Подценява се нивото на стабилност, което еврото може да донесе на една по-малка държава. Мощта и силата на еврото е нематериална", коментира Мускат. Той допълни, че еврото е огромен по стойност нематериален актив, който не може да бъде изразен в парично изражение, но неговата добавена стойност за всяка страна е огромна. Според него има много предимства от приемането на европейската валута.
Въпросът за еврозоната е част от една мечта, която неговата страна и България имат от много години, каза Адриан Настасе, бивш министър-председател на Румъния,. Проблемът е, че междувременно Европейският съюз (ЕС) се е променил. Има страни, които и сега биха искали да се присъединят към ЕС, но те трябва да имат предвид тези промени. Настасе коментира, че проблемът сега в Румъния е, че в момента никой не говори за еврозоната. Настасе посочи, че през 2004 г. страната му е била много по-близо да изпълни критериите за приемане в еврозоната, отколкото сега. Тогава Румъния не е била изпълнила само един критерий, както е сега случаят с България с критерия за инфлацията. Понастоящем три от критериите обаче Румъния не е изпълнила, посочи Настасе. "Румъния се е развила съществено, обаче правителството в Румъния говори повече за присъединяването към ОИСР, отколкото в еврозоната", заяви Адриан Настасе. Той изтъкна, че е изключително важно общественото мнение в България да подкрепя приемането в еврозоната. Според него страната ни е по-напреднала в процеса на приемане на еврото благодарение на валутния борд. По думите на Настасе в Румъния цените са стабилни, но има проблеми с инфлацията, които са по-сериозни, отколкото в България. Според него е много важно да се поддържа доверието в нагласите към Европейския съюз. Проблемът с въвеждането на еврото е, че в ЕС идеята е той постепенно да прерасне в нещо като конфедерация. Моделът на САЩ е един, но националните интереси в Европа започнаха да оказват въздействие върху общите политики на ЕС, изтъкна той. Освен това е имало и няколко кризи, които по някакъв начин са подкопавали философията на ЕС. Настасе счита, че еврозоната трябва да върви ръка за ръка с по-нататъшното развитие на ЕС.
България има шанс да бъде приета в еврозоната от 1 януари 2025 г., но въпросът опира до политическа воля, каза бившия вицеппремиер на България Николай Василев, който беше сред модераторите на конференцията..
Според Василев, който е президент на Българската CFA асоциация, има четири фактора за еврозоната, а всички се концентрират върху единия - инфлацията, като уточни, че не можем да говорим от името на европейските институции и не може да им се молим да бъдем приети, ако не отговаряме на критериите. Трябваше да водим коренно различна антиифлационна политика в последните години, а не проинфлационна, каза Василев, като по думите му "ние 10 години отговаряхме и на инфлационния критерий и на всичко друго за членство в еврозоната, и проспахме всичко". На трето място Николай Василев постави проблема с попадането на България в "сивия" списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF). Формално това може да не е критерий за еврозоната, но въпросът е трябваше ли сега да бъдем там. Чули ли сте, който и да е управляващ или политическа партия да са споменали този въпрос, попита Василев.
На второ място бившият вицепремиер постави въпроса с бюджетния дефицит. Тази година сигурно ще имаме отново актуализация на бюджета и се чудя как в най-бедните години тогавашните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев и Пламен Орешарски не правиха актуализация. 12 години по мои спомени нямаше нито една актуализация на бюджета, а сега актуализация е най-разпространената дума в политиката в България в последните години, тоест ние не можем нищо да планираме, приходите ги няма, разходите "хвърчат" в небесата, предизборно всеки път се състезаваме кой повече ще вдигне различни разходи, както например днес се случва, коментира Василев.
Според бившия вицепремиер обаче на първо място от факторите за присъединяване към еврозоната е политическата воля. Вие смятате, че има достатъчно политическа воля в държавата ли, попита той и метафорично описа ситуацията: "Ние можехме през всяка от последните години да вкараме топката от дузпата, но все я бием в тъч", каза Василев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай