Изминалата година се характеризира с позитивна динамика на демографското поле – за поредна година България има положителен миграционен баланс, а естественият прираст влезе в своите пред-пандемични рамки, макар и да остава силно негативен. Прегледът на данните на ниво община сочи, че обръщането на миграцията засяга почти цялата територия на страната, а големите градове като цяло успяват да увеличат населението си. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на база на данните на НСИ.
На фона на положителните демографски тенденции, регистрирани на национално ниво, през 2023 г. населението на почти всички общини в страната продължава да намалява – това се случва в 220 от тях. Големите градове обаче увеличават населението си, като общият ръст в София е 0,5% или 6,2 хиляди души, в Пловдив – 1% или 3,1 хиляди души, във Варна – 0,7% или 2,2 хиляди души. С най-висок ръст в рамките на година е община Несебър, която е увеличила населението си с 13%.
През 2023 г. намалението на населението на страната в резултат на естествените процеси е 44 хиляди души. Очаквано най-големите номинални спадове са в големи общини – в София това са -1,9 хиляди души, а челната петица се допълва от Русе, Варна, Перник и Плевен. И тази година само четири общини са с положителен естествен прираст – Твърдица, Гърмен, Николаево и Ябланица.
Въпреки общото подобрение в естествения прираст – в резултат на свиването на смъртността през 2023 г. след годините на пандемията – много големи разлики остават между отделните общини. Броят на тези, в които естественият прираст е по-силно негативен от -20‰ е 30, а с по-малко от -10‰ са 118 общини, струпани най-вече в Северна България и особено в Северозапада, както и в пограничните райони със Сърбия. В големите градове се наблюдава нормализация, като в столицата естественият прираст е -1,5‰, в Пловдив -1,9‰, във Варна 2,8‰.
Далеч по-шарена е картината при миграцията, където през 2023 г. балансът на напусналите и заселилите се е положителен в цели 188 общини, което покрива много голяма част от страната. Очаквано най-висок е нетният брой мигранти в София – 8,5 хиляди души, а на второ място се нарежда Несебър, с 4,9 хиляди души, най-вече в резултат от бързото възстановяване на туризма. С над 4 хиляди души положителен баланс са и Пловдив и Варна, а в топ 5 е и традиционният лидер в миграцията Кърджали.
По-слабо развитите икономически областни центрове губят население
Сред общините, които губят най-много население са по-слабо икономически развити областни центрове – Добрич, Монтана, Видин, Враца, Плевен, Сливен, но за сметка на малки околни общини, подобно на процесите които видяхме около най-големите центрове през 2020-21 г., посочват от ИПИ
От гледна точка на механичния прираст, с най-висок положителен миграционен баланс спрямо населението през 2023 г. са малки общини като Трекляно (+21%), Несебър (+18%), Макреш (+17%). Сред по-големите градове в София коефициентът е 0,7%, в Пловдив – 1,3%, във Варна – 1,4%. Оформят се няколко клъстера от общини с по-ясно изразена негативна миграция – край Смолян, Плевен, Враца и Благоевград.
Демографските процеси от последните няколко година сочат към значително забавяне на негативната динамика, движено най-вече от положителната миграция. Също толкова окуражително е обстоятелството, че тя не е ограничена само в големите градове и водещите центрове с най-високи заплати и стандарт на живот, но засяга почти цялата територия на страната, отбелязват от ИПИ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай