Скъпи съграждани,
Днес честваме Деня на Свети Георги Победоносец и Деня на храбростта и Българската армия.
Гергьовден е един от най-обичаните празници от нашия календар. Това е времето, в което и ние като природата се пробуждаме, готови за нови предизвикателства, правим си равносметка.
Всеки един от нас преминава по път, осеян с трудности. Но той също така е и изпълнен с надежда, която ни крепи.
Пожелавам на всички именници здраве. Бъдете благословени и гордо носете името си!
Нека Свети Георги да закриля нашите семейства и домовете ни!
Честит празник!
Валентин Атанасов, кмет на община Сливо поле!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Легендата за Свети Георги гласи, че в град Бейрут, в близост до мястото, където е погребан светецът, излизал от близкото езеро голям и страшен змей. Той унищожавал всичко наоколо с диханието си. Жителите на града изпаднали в голяма мъка, но не знаели как да се справят с тази беда.
Затова попитали за съвет идолските жреци, които им казали да принасят в жертва децата си. Хората започнали да привеждат всеки ден по една жертва на брега на езерото.
Докато не дошъл ред на единствената дъщеря на царя.
Тогава се появил млад, красив мъж на бял кон с копие в ръка. Това бил свети Георги. Той се засилил към змея и го пробил с копието си.
По заръка на младия мъж момичето свалило пояса си и завързало змея с него, след което го завела в селото.
Жителите, като видели змея и разбрали какво се е случило, повярвали в Бог и приели християнството. Поради мъжеството и победата над змея, Свети Георги бива наричан Победоносец и покровител на войниците.
В православната християнска религия Свети Георги е изобразен върху бял кон, държащ копието, с което пробива змея. На картината змеят е паднал в краката му.
Много са обичаите и ритуалите на празника Гергьовден. Ще споделим с вас най-интересните и традиционните.
В ранната утрин на Гергьовден, преди петлите да се събудят, хората излизат навън в полето или на ливадата и се „къпят“ в сутрешната роса. Смята се, че по това време на годината сутрешната роса е „благословена“ и който се къпе в нея, ще бъде здрав, а росата ще излекува болестите му.
Ако гола жена се къпе в нея, тя ще бъде плодовита. Освен в росата, къпането в естествени извори на този ден също е полезно.
Друг ритуал, свързан със сутрешното къпане в роса или изворна вода, е събирането и вземането на водата вкъщи. Смята се, че тя има голяма лечебна сила.
На връщане от извора или поляната хората събират свежи зелени растения, които използват, за да украсят вратите на къщите си, сергиите и кошарите на животните, себе си и дори добитъка си.
Билките също се събират сутрин, защото се смята, че те имат много мощна лечебна сила на Гергьовден, подобно на Еньовден.
За да подпомогнат плодородието на нивите, стопаните на земи вземат първото оцветено червено яйце от Великден и обикалят с него около полето, като накрая го заравят някъде по средата.
Най-важният ритуал на Гергьовден е, без съмнение, жертването на агне. В зависимост от региона, агнето се коли в къщата, като трябва да бъдат поръсени стените с кръвта му. Или да бъде заклано под дървета, или близо до река.
Кръвта от закланото агне също се маже по вратите и ъглите на стаите и дори по лицата на децата, така че те да бъдат здрави през годината.
Агнето не е просто физическа храна, а има своето духовно значение в християнството като символ на съпреживяване на жертвата на Христос.
Агнецът е значим символ, свързан с Христос и Неговата жертва. Образът на Иисус като „Жертвен Агнец“ има дълбоко значение в християнската духовност и теология, както и в пътя към постигането на вътрешна смиреност.
Този ритуал може да бъде тълкуван в контекста на личната духовност и растеж. Жертването на агне е символично и е свързано с идеята за личната жертва на старите разбирания и трансформация към ново съзнание.
Това е процес на преминаване през чистилището на собствените ни страсти и постигане на смиреност, която е важна е част от духовното усъвършенстване, където се изострят моралните ценности и нравствените качества.
Символиката на агнето не включва само жертвоприношение, но и възкресение. След жертвоприношението и освобождението от старите страсти, идва ново начало, което е по-чисто и по-одухотворено.
Този символичен акт на жертвоприношение и възкресение е основен елемент в християнската традиция и представлява вечен цикъл на обновление и духовен растеж.
Преодоляването на нисшите животински страсти и природни ограничения е съществена част от духовния път.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай