На 2 май църквата почита паметта на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите. От историята е известно, че Борис се покръства заедно с цялото си семейство и при кръщението приема името на Византийския император – Михаил. Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.
Борис-Михаил е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон, ревностен последовател на Христос.
Самият Борис се отдава на вярата си и става монах, посветен до края на живота си (02.05.906 година) на пост, молитва и книжовна дейност.
На 2 май отбелязваме Борисовден. Името Борис има прабългарски произход. Първият известен носител на името е именно княз Борис I. Под влияние на църковна традиция с името Борис са кръстени и някои руски владетели, най-известният от които е Борис Годунов. Оттам името става популярно в Европа и целия свят. Много известни личности носят това име - Борис Бекер, Борис Елцин и др.
Борис е единственото българско име, което се е наложило в световната именна семантика. В значението на името е заложено посланието „славен в боя”.
Красивото женско име Боряна, разновидност на Борис, означава „да бъде строен и вечнозелен като бор”. Борис и всичките му производни имена внушават идеята за борба, борбеност, сила, преодоляване на трудностите и изпитанията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай