Петък, 22 Ноември 2024

По официални данни на НСИ: Българите останахме под 6,5 млн. души

По официални данни на НСИ: Българите останахме под 6,5 млн. души
Публикация   29 Апр, 2024   /     akcent.bg   /     507

   Към 31 декември 2023 г. населението на България е било  6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2 229 души, или с 0.03%, показват данните на Националният статистически институт, оповестени днес.

   Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените - 3 347 783 (51.9%), като съотношението е 1 000 мъже към 1 081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

   Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%. 3 Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението.

   Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта.

  Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.

   През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-висок е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.

   В края на миналата година  общият коефициент на възрастова зависимост в България е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 57.6%, отколкото в селата - 71.3%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%, отчитат от националната статистика.

   Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.5%, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 74.8%, и Габрово и Ямбол - 72.3% във всяка. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.

   Променят се броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени3 при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете.

   Населението в трудоспособна възраст в края на миналата година е било г. е 3, 769 млн.  души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените - 1 798 хиляди. Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната.г

   В градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от населението на страната.

   В края на 2023 г.  населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67. В 1 245, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от населението на страната.

   Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 664 хил. души, или 10.3% от населението на страната.  В  два статистически района населението намалява спрямо 2022 г., като намалението в Северозападния е с 1.1% и в Северния централен район - с 0.9%. В останалите статистически райони населението нараства.

       Пет области увеличават населението си

Най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2.8 и 1.5%,посочват от НСИ. При двадесет и две области има намаление, като най-голямо е за областите Монтана - с 1.4%, Видин и Смолян - с по 1.3%. 7 Общини Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.5% от населението на страната.

   В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.8% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 286 965), следвана от общините Пловдив (325 485) и Варна (323 386).

Най- малката община е Трекляно - 470 души.

            Повече момчета са се родили през миналата година

Според данните на статистиката коефициентът на обща раждаемост през 2023 г. е 8.9‰. Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица), Ямбол - по 9.9‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, и Габрово - 6.8‰.

            През 2023 г. броят на извънбрачните раждания е 34 357, или 59.8% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.9%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 81.1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца найвероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

           В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.8%), Враца (77.6%) и Видин (75.2%). Този дял е под 50.0% в четири области на страната - Кърджали (35.9%), Разград (45.1%), Благоевград (48.8 %) и Силистра (49.4%). Смъртност Броят на умрелите лица през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност6 - 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 17 808, или с 15.0%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Фиг. 9. Умрели през пер

            Смъртността при мъжете е по-висока 

    От НСИ отчитат още, че смъртността сред мъжете (16.9‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2023 г. на 1 000 жени умират 1 076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.0‰) отколкото в градовете (13.7‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.4‰, Габрово - 21.9‰, и Монтана - 21.6‰. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.4‰.

   Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11.5‰. Така равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки.

         С най-ниска смъртност са Ирландия и Люксембург - по 6.8‰, и Малта и Кипър - по 8.0‰. Освен в България по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 16.4‰, Литва - 15.1‰, и Хърватия - 14.8‰, посочват от НСИ

 
Тагове : данни , НСИ ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha