Кумиченето е последният лазарски момински обичаи. В неделя сутрин, всички момичета, които са били лазарки на предишния ден, се събират отново и тръгват заедно към най-близката до селото река. По традиция, всяка от тях трябва да направи венец от върбови клонки и да омеси обреден хляб, наречен кукли.
Когато пристигнат на реката, лазарките се приготвят за ритуала, а през това време пеят песни и танцуват. Според вярванията на българите, докато не приключи Кумиченето и не се избере кумица, има опасност да долети змей и да открадне едно от момичетата.
По време на обреда, девойките поставят своя венец или късче хляб на плоско дърво, което потапят във водата, като едновременно пускат предметите по течението на реката. Момичето, чийто венец или кукла изпревари останалите, бива провъзгласена за Кумица на Лазарките, откъдето идва и името на обичая.
По традиция, всички моми се събират и изпращат тържествено Кумицата до дома ѝ, изпълнявайки други обредни песни и танци. Характерна част от обичая е говеенето, т.е. на лазарките не е позволено да говорят в присъствието на Кумицата до третия ден на Великден.
В дома на избраницата, момите са посрещнати с трапеза на двора или вътре в дома. Всяка носи хляба, който е замесила, за да го даде на семейството на Кумицата. Те го надробяват в чиния и правят попара, с която гощават гостенките.
На третия ден на Великден, лазарките отново отиват на гости у Кумицата. Носят боядисани яйца и хляб, а домакинята ги посреща с богата празнична трапеза, на която задължително присъстват боядисаните яйца. По време на гостуването, Кумицата се прощава с лазарките.
Кумиченето бележи краят на моминските чествания и обичаи за Цветница и Лазаровден. По време на обредите момичетата се обличали в празнични народни носии.
Вярвало се, че девойка, която не била част от ритуала, не може да се омъжи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай