Проф. д-р Янис Папатанасиу, дм, е специалист по физикална и рехабилитационна медицина, преподавател в Медицински университет – София и в Медицински университет – Пловдив, гост преподавател в Падуански университет, Италия. Роден е в Ташкент през 1973 година. Завършва медицина в Стара Загора и започва работа в пловдивската УМБАЛ „Св. Георги“, като същевременно развива научна дейност. Автор е на над 110 научни публикации в престижни медицински списания и е член на редколегиите на шест чуждестранни специализирани издания, което е висока оценка за неговите научни и клинични постижения.
Под редакцията на проф. д-р Янис Папатанасиу и с негово авторско участие излиза единственият в България англоезичен учебник по физикална и рехабилитационна медицина с международно участие със заглавие “Essentials of Physical & Rehabilitation Medicine for Undergraduate Medical Students“. Учебникът вече има второ преработено издание, в което проф. Папатанасиу и управителят на Лечебни заведения „МЕДИКА“ и преподавател в Русенския университет проф. д-р Кирил Панайотов, дм са редактори и автори.
В рамките на симпозиума „Пролетни хирургични дни’ 2024“ в Русе проф. Папатанасиу изнесе два доклада, свързани с медицински проучвания, осъществени от екипи, в които участва и проф. Кирил Панайотов.
Проф. Папатанасиу, участвате в две интересни проучвания в областта на ортопедията и рехабилитационната медицина заедно с УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ и Русенския университет, които представихте на приключилия наскоро симпозиум „Пролетни хирургични дни“. Моля, кажете в какво точно се състоят те?
Първо да кажа, че имам честта и удоволствието да съм част от един изключително професионален и мотивиран екип, съставен от ортопеди, специалисти по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитатори. С този екип провеждаме две проучвания, които силно се надявам да бъдат публикувани в специализирани медицински реферирани издания.
Едното е фокусирано върху спортуващи деца, с незавършен костен растеж, като в него изследваме кои хирургични и рехабилитационни интервенции дават по-добри резултати при тази популация. Това проучване се проведе с участието на д-р Владимир Стефанов от Клиника по Артроскопска травматология към Военномедицинска академия – София и проф. д-р Кирил Панайотов от УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“. Защо ни интересува това? В България има все по-малко спортуващи деца, респективно шампиони, и е важно след спортни травми, те да продължат с активния спорт, каквато е крайната цел след прилагането на нашите интервенции, рехабилитационни и оперативни.
Наистина ли? Имам впечатление, че напоследък спортът става по-популярен сред младите хора и особено сред децата.
Имаше ръст, но пандемията се отрази негативно. Тъй като 2 години децата нямаха възможност да тренират, много от тях се отказаха. Става въпрос за младежи, които се готвят за професионални спортисти. В нашето проучване се включиха 23-ма футболисти, баскетболисти и скиори от двата пола (18 момчета и 5 момичета) с разкъсване на предни кръстни връзки на коляното. Рискът от разкъсване на тези връзки е от 2 до 8 пъти по-голям при девойките отколкото при младежите заради хормоналните различия.
Такава травма, освен че оказва физическо увреждане, има и психологическо отражение и то често е решаващо за младите спортисти дали да продължат, или да се откажат от кариера в съответната спортна дисциплина. Съществена роля за това решение имат и страховете на родителите. Изключително важни са и съветите на лекарите.
Затова за нас беше важно да оценим ефективността на извършената реконструкция на предна кръстна връзка с трансфизарната оперативна методика върху стабилността и функционалното възстановяване на активността до преди нараняването, като същевременно сравнихме постигнатия резултат с този при неоперираната става, възстановена само с рехабилитация.
И какъв е резултатът?
Когато се разчита само на рехабилитация, подрастващият ще върне физическата си активност, ще има безспорно функционално възстановяване, но то не би достигнало нивата преди инцидента. Днес качеството на рехабилитационните услуги е изключително високо и дава много добри резултати след понесени спортни травми (предимно на коляно и глезен). Въпреки това, без операция не може да се достигне нивото преди нараняването. Затова консервативното лечение се препоръчва само при пациенти, които са решили, че няма да спортуват активно или ще се преориентират в друг спорт с намалена физическа активност.
И сега тук е ключът – дали е необходима оперативна интервенция? Това е най-трудният момент. Ако детето се стреми да спортува професионално и да постига високи резултати, смятаме, че е по-добре първо да бъде извършена реконструкция на предна кръстна връзка. На 12-ия месец след хирургичната интервенция се отчита значително подобрение на пациентите с незавършен костен растеж. Проучването ни показа, че след този период положителната промяна е съществена и безспорна. Доказано е, че ранната хирургична стабилизация намалява риска от поява на допълнителни увреди в засегнатото коляно, най – вече менискални лезии и хрущялни увреди, до които води хроничната нестабилност на ставата. Важно е рехабилитацията да е индивидуална, съобразена с биомеханичните особености на пациентите в тази възраст, когато растежът на костите не е завършен.
Колко време след операцията започва рехабилитацията?
След операцията ние, рехабилитаторите, веднага започваме да работим с пациента за период от 9 месеца. За бързото и качествено възстановяване е от значение минималният срок на обездвижване. Програмите за рехабилитация трябва да бъдат проектирани така, че да позволяват на младежите да останат в своята спортна среда, като например да участват в отборни тренировки. Проучването ни показва, че в периода между 6-ия и 9-ия месец пациентите вече могат не само да тренират, но и да участват в спортни занимания. Трябва да се има предвид, че всеки случай е индивидуален, но най-рано това е възможно след шестия и най-късно след деветия месец.
Положителното е, че 80 % от нашата кохорта с руптура на предна кръстна връзка, оперирани и рехабилитирани, са се завърнали към активни спортни мероприятия. Констатациите от нашето проучване полагат солидна основа за бъдещи изследвания, като подчертават необходимостта от по-големи размери на извадката и удължени периоди на проследяване за валидиране и по-нататъшно развитие на тези обещаващи първоначални резултати.
Разкажете каква е целта и на другото проучване?
В изследването ни са включени доброволци с напреднала форма на гонартроза. Изследвано е въздействието на карбоксиметил-хитозан, молекула, която се инжектира директно в засегнатата коленна става, като подобрява нейния живот, нейния мобилитет, т.е. нейната подвижност, намалява болките и има съпоставими резултати с тези на хиалуроновата киселина и колагена.
%image2%
Говорите за съпоставимост, когато и трите вещества се вкарват инжекционно директно в ставата. А когато се пият като хранителни добавки, имат ли ефект?
В проучването проведохме вътреставно инжектиране на тази молекула, което показа по-добри резултати от пероралния прием.
Моля, обяснете какво представлява остеоартритът?
Остеоартритът на коленната става, наречен още гонартроза, е най-разпространеното хронично дегенеративно ставно заболяване и една от водещите причини за увреждане, ограничена физическа активност и влошено качество на живот. Това заболяване засяга над 300 милиона пациенти по света. От тази гледна точка проучването ни е от голямо значение.
Остеоартритът на коленната става се причинява от износване на нейния хрущял, в резултат на дегенеративните изменения, което води до нейното възпаление, болки и функционални ограничения.
В ранния етап на това заболяване първият признак е болка при по-голямо натоварване, обикновено при по-дълги разходки или при изкачване на стълби. Често има и подуване в ставата. Ако не се лекува, прогресивно се стига до инвалидизация и последваща смяна на ставата.
Инжектирането на хитозан може ли да спре дегенеративния процес?
Не, дегенеративният процес в ставите е необратим, не можем да го спрем. Идеята е да се забави този процес и да се повлияят симптомите. Няма как да стопираме процеса, защото той е възрастово и хормонално обусловен. По тази причина жените в съотношение 3:1 по-често страдат от мъжете.
Къде се проведе изследването и колко пациенти участваха в него?
Проучването беше проведено в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“. В него участваха 20 лица – 9 мъже и 11 жени с напреднала и симптоматична гонартроза.
Какви са резултатите от лечението с хитозан?
През първия месец след инжектирането на хитозан регистрирахме значимо подобрение на болката и функцията, постепенно през третия месец идентифицирахме леко забавяне в подобрението на участниците в нашето проучване, а през шестия не бе открита клинично значима разлика. Въпреки това резултатите от тази терапия са надеждни, макар че за да бъдат убедителни, има нужда от по-голяма група доброволци и от по-продължително проследяване.
Вашето проучване ще продължи ли?
Да, силно се надявам да продължи, защото е шанс за подобряване на състоянието на пациентите. Вътреставното инжектиране на хитозан е най-добрата терапевтична опция, чрез която пациентите могат максимално дълго да отложат оперативната интервенция.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай