Идол, икона или идеал- за един всеотдаен русенец, който възроди интереса и славата на щангите в България

Идол, икона или идеал-  за един всеотдаен русенец, който възроди интереса и славата на щангите в България
Публикация   05 Март, 2024   /     Румен НИКОЛАЕВ   /     3107

Румен Александров: Д-р Кирил Панайотов е човек, който не жали време, пари и с жар и ентусиазъм е устремен към световни победи на своите националните състезатели...

   Тези дни стана ясно, че анонимен дарител е дал 1 млн. лева за Стопанския факултет на Софийския университет. Това беше национална новина, която се приемаше като нещо изключително и рядко в последните години...

  Но срещата ми с щангиста Румен Александров  в Пловдив и в непосредственото общуване с него разбрах, че в България, още повече в Русе, има и други сърцати българи, които освен с много пари, подпомагат и се себераздават сериозно за един достоен и авторитетен спорт като щангите. И не само за пари става въпрос, а за грижа за здравето и развитието на момчетата и момичетата, които той превръща в шампиони.... Българските щанги нямаше да са сега това, което са, ако не е всеотдайността на техния благодетел... За голяма част от успешните ни щангисти, за национални европейски и световни шампиони едно име се е превърнало в идол, в икона, впечатлени от всеотдайността му.

   Това не е плакетно изказване, не е целенасочен разговор, това е една изповед, в която името на д-р Кирил Панайотов изгря като икона в спорт, за който той е съвременният патриарх, който не жали време, пари и с жар и ентусиазъм е устремен към световни победи на своите  националните състезатели...

   Румен Александров може да се нарече най-бързият щангист, успял само за 3 години да покори върховете в националните, европейски, световни и олимпийски щанги.

  За това време става световен и европейски шампион за младежи...

   Своето развитие като спортист започва на 11 години в Спортното училище в Пловдив.  От Асеновград е.

  Кандидатства за паралелка “Лека атлетика”, въпреки че за там кандидатите е трябвало да бъдат високи поне 1.50 м, а той е бил 1.38 м. Треньорът по щанги обаче го харесва и му предлага да се запише при него, а “като пораснел, щял да стане лекоатлет”.

   Така до 18 годишна възраст, когато стана световен и европейски шампион за младежи през 1978 г. в Гърция.

  Две години по-късно вече е европейски шампион при мъжете, а в Москва на олимпиадата печели второ място и сребро.

  По здравословни причини прекратява активната спортна дейност и се ориентира към треньорската работа.

   През 1982 година работи с Абаджиев и тренира щангисти от Асеновград и ЦСКА. След още две години вече е в ЦСКА, като през 1989 г. е началник на щангите в престижния клуб.

През 1990 г. е помощник на Нурикян в националния отбор.

   През 1994 година заминава за Малайзия и след две години треньорска дейност се връща в България.

   През 1996 година заминава за Салвадор, където е треньор на националния отбор. Там е със семейството си. След две години разбира, че това не е най-доброто място за децата му и търси друго решение. Негов познат му го предлага- работа в САЩ, където и Румен е убеден, че ще е по-добре там за цялото семейство.

   Годината вече е 2001г. и започва в една от двете големи фирми като фитнес инструктур.

  Когато и каквото сам работил, никога не съм го правил за слава- работиш в една насока и гледаш докъде можеш да стигнеш.

  Цели 10 години Румен предава опита си са американци, които търсят неговия професионализъм във личното си физическо осъвършенстване. През 2011-2012 г. отива в Колумбия по покана друг български треньор- Георги Панчев за подготовка на техния национален отбор за олимпиадата в Лондон.

   По време на последната квалификация в Париж преди олимпиадата, става срещата с д-р Панайотов. До този момент те не са се познавали. При една от почивките между категориите излиза навън и вижда на около 20 м. едни хора... “Ние сме с колумбийски /треньори на националния отбор/, те не чуват как говорим...” Интуицията ми обаче нещо ме караше да им обърна повече внимание. Споделя с Панчев, че тези хора са българи и решава да ги заговори.

  Директно се обръща съм Алисе Муртезова и я пита дали са българи. Тогава се запознава с д-р Панайотов и буквално онемява. Румен Александров чува от него пълната си биография, въпреки че бързата слава от завоюваните успехи не му дава заслужената публичност.

  Няма български щангист, който да е завоювал някакво международно отличие и Кирил да не го знае, успокоява Алисе Румен за информираността на д-р Панайотов.

  Същата вечер седнахме в една пицария да си говорим. Тогава Панайотов заявява “Аз искам да направя голям отбор в България. И зная, че ти може да ми помогнеш това да стане реалност.

През 2012 година, след като Румен се завръща в България, посещава Бяла и залата за щанги,  Спортното училище в Русе.

  При д-р Панайотов, вече проф. д-р Панайотов,  по отношение на щангите търси и има постоянно развитие. Той търси специалисти, а аз съм такъв.... Започнаха консултации, срещи, ходене в Русе...

 Категорично мога да заявя, че аз такъв човек не съм срещал, независимо  от моята богата спортна биография. Тогава той имаше- 12-15 деца.... Това е просто невероятно. Не вярвам друг жив човек да може да направи това, което д-р Панайотов сътвори!

Той отделя много от личното си време, въпреки че е страшно ангажиран човек с професионалните си ангажименти.

Всички знаят, но ако някой не е разбрал, че той за своя сметка проведе в Русе лагера на националния отбор...

Той е всеотдаен и при лечението на състезатели от отборите. Пример сега е Стилян Грозеl.

   Вярвал ли си преди 11 години, че това, което виждаш сега, национални и европейски шампиони да създаде Кирил Панайотов, е било реалистично?

  Само мога да кажа, че не познавам друг човек, който да е направил толкова много за щангите- той просто ги възкреси, извади ги от забвението и ги направи отново популярен и привлекателен спорт. Всеки един национален отбор има нужда от млада кръв, младо поколение да израства.

След като окончателно се прибира от Щатите, се слага началото на Турнир Русе. Разбира се, след 20 години, посветени на щангите, не виждах с какво друго да се занимавам. Още повече, че и продължих да съм под въздействието на д-р Панайотов, непознат за мен друг случай на такава всеотдайност за развитие на щангите и внимание съм състезателите.

И така- турнири, работа и се сигна до Надя, Ангел, Стилян Грозев, Джан... Но и със създаването на тези имена работата му не приключва.

  Вижда се сега как ври в Русе, благодарение на треньорите, които също Панайотов е създал. И Радослав, и Христина... просто са щастливи треньори, защото имат д-р Панайотов. Много е трудно да бъдеш треньор, когато нямаш нужната подкрепа, независимо колко си добър.

  Недоумявам как съчетава всичко онова, което прави... аз разбирам любов, любов, но да вадиш от собствени пари и да лекуваш спортисти, да провеждаш лагери, да спонсорираш зали...

 Екипировната на една зала изисква сериозни пари. А доколкото зная, той прави всичко това с лични средства...

... Няма вече такива хора с такова голямо сърце- когато обича нещо, да даде максималното, дори невъзможното  от себе си.

  Така и досега- няма турнир в Русе, на който да не присъствам. Всъщност, аз не искам да съм в светлините на прожекторите...

                          

И ако може да обобщя- за мен д-р Панайотов е създател, не познавам друг, който в последните години да е направил толкова много за щангите. Всеотдаен... Навремето имаше 28 спортни училища, по 8 паралелки, по 10 училища.. представете си какво беше републиканското първенство. А доскоро беше паднало до 50-60 деца във всички възрастови групи.

  А сега, само школата на д-р Панайотов са 80 картотекирани състезатели.

  Това е огромна помощ и за националния отбор, и за другите отбори в страната, за българския спорт.

Този човек за щангите и за спортистите е икона, нещо, което пак ще повторя, едва ли ще има друг като него, който да е спечелил сърцата на всички със своето себераздаване, грижи, внимание и инвестиции.

 



Коментари

  •     Николай Вълчев 

    За професор Кирил Панайотов мога да кажа само едно Човек с главно Ч. Не само в Русе възроди вдигането на тежести ,но и в Пазарджик. Всичкото оборудване ,което имаме е благодарение на Човека с ангелско сърце. БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА ДОКТОРЕ.

Коментирай

   captcha