През 18 век Наполен Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото погрешно е направена оценка, че нивото на Червено море е с 9,908 m по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването му без шлюзове.
През 1856 г. Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение за концесия от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал от създадена от него компания, която трябва да експлоатира канала през следващите 99 години след откриването му.
Това е най-големият строителен обект за своето време и трябва да се изпълни в условията на пустинята, далеч от всякаква инфраструктура. Всички материали, инструменти, машини, въглища, желязо и всяко парче дърво трябва да се карат от Европа. Изнасянето на сухия материал отначало се извършва ръчно, с използването на тръстикови кошове, които се пълнят на ръка и изнасят от над 30 хиляди работника. Трябва да се работи под палещото слънце, без питейна вода. На първо време са използвани 1800 камили само за доставка на вода на работещите.
Суецкият канал
Суецкият канал свързва Средиземно море и Червено море и отбелязва условната граница между Африка и Азия. При откриването му Суецкият канал е с дължина 164 km и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал вече има:
По протежението на канала няма изградени шлюзове. Причината за това е, че разликата в морските равнища в двата края на канала е минимална и не оказва съществено значение при корабоплаването. До последното разширение по него могат да преминават кораби и танкери с водоизместимост до 150 000 тона.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай