В края на 19-ти век Александър Хамилтън пише, че „националният дълг, ако не е прекомерен, ще бъде национална благословия за нас“. Хубава идея на теория, но американските правителства оттогава не са се придържали напълно към плана.
Вместо това икономиката на САЩ стои върху камара от публичен дълг, надхвърлящ 34 трлн. долара, като съотношението дълг към брутен вътрешен продукт е около 120%. Това може би не благословията, която бащите-основатели на Съединените щати са очаквали.
Сега алармите започват да звънят с нарастваща честота и сила.
Главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън казва, че Вашингтон е изправен пред глобален пазарен „бунт“ поради натрупването на дълг, докато главният изпълнителен директор на Bank of America Брайън Мойнихан вярва, че е време да спрем да се възхищаваме на проблема и вместо това да направим нещо по въпроса.
Финансистът и автор на световния бестселър „Черният лебед“ Насим Талеб казва, че икономиката е в „спирала на смъртта“, докато председателят на Фед Джеръм Пауъл подчертава, че е крайно време за „разговор за възрастни“ относно фискалната отговорност.
И въпреки че темата е „най-предсказуемата криза, която някога сме имали“ според бившия председател на Камарата на представителите Пол Райън – резюме, с което Даймън е съгласен, темата изглежда все още не е на първо място в политическия дневен ред.
Също така си струва да се отбележи, че коригирането на този проблем не е работа само на една партия - този дълг е натрупан благодарение на разходите както на републиканците, така и на демократите. На чиито и рамена обаче да падне това задължение, ясно е, че обществото сега иска действие, пише Fortune.
Миналата година Pew Research установи, че „намаляването на държавния дълг“ е ключов проблем за 57% от анкетираните 5152 души, което е ръст спрямо 45% само година по-рано.
Но трябва ли хората, над чиито глави висят 100 хил. долара, ако дългът бъде разпределен на глава от населението, да са толкова загрижени за проблема. Как ще се отрази това на техните портмонета, разходите за живот и плановете им за спестявания?
Колко голяма е заплахата?
Зависи кого питате. Ако разговаряте с фондация Peter G. Peterson, проблемът е доста сериозен.
Базираната в Ню Йорк безпартийна организация е посветена на повишаването на обществената осведоменост относно фискалните предизвикателства, като нарастващият държавен дълг е едно от най-големите й притеснения.
Групата вярва, че дългът може да доведе до намалени публични разходи, загуба на вяра от частни инвеститори в американската икономика, ограничаване на просперитет за семействата в САЩ благодарение на влошаващите се пазари на жилища и заетост и заплаха за националната сигурност.
Лаура Велдкамп, професор по финанси в Колумбийския университет, не е толкова крайна в мнението си.
Тя насърчава обществеността да използва сравнения от реалния свят, за да разбере контекста около цифрите, които грабват заглавията.
„Ако САЩ бяха домакинство, бихме могли да измерим дълга им чрез съотношението дълг към доход. Дългът е около 1,3 пъти националния доход (БВП)“, коментира тя пред Fortune.
„Плащането всяка година за лихва по федералния дълг е около 4% от дълга. Това означава, че правителството на САЩ трябва да плати около 5,2% от БВП за лихвени разходи. Приходите от федерален данък са около 18% от БВП. Така че плащанията по дълга са по-малко от една трета от дохода. Ако това беше домакинство или фирма, не бихме го нарекли силно задлъжняло”, обяснява тя.
Много по-трудният въпрос е дали този дълг се натрупва отговорно или не и дали ще доведе до положителна възвръщаемост в бъдеще.
Това е нещото, което тревожи шефът на JPMorgan Даймън: при забавяща се икономика, може ли правителството да очаква да види ръст на продукцията, за да компенсира инвестицията?
„Вместо да се фокусираме върху нивото на дълга, трябва да се запитаме: Каква е възвръщаемостта на инвестицията?“, добавя професор Велдкамп. „Ако правителството емитира дълг, за да инвестира в проекти с висока възвръщаемост, тогава дългът е добър. Ако не е, тогава дългът ще бъде труден за изплащане поради ниската бъдеща производителност“.
А в „Митът за дефицита“ Стефани Келтън, професор по икономика в университета Стоуни Брук, посочва, че публичният дълг в миналото е направил икономиките по-справедливи и проспериращи, но че страшни думи като „дефицит“ карат обществата да не настояват достатъчно за фискална подкрепа, за да може дългът наистина да бъде от полза в голям мащаб.
Въпреки че позицията на професор Келтън е далеч от тази на най-крайните песимисти, тя също не се застъпва за неограничени разходи без причина.
Може ли пазарът на жилища да бъде повлиян?
Жилищата, строителството, автомобилите и всички други сектори, чувствителни към лихвените проценти, ще бъдат „непропорционално“ засегнати от опит за ребалансиране на публичния дълг, Казва Уилям Г. Гейл от института Brookings.
„По-високият държавен дълг ще има тенденция да повишава лихвените проценти“, обяснява авторът на „Fiscal Therapy: Curing America’s Addiction to Debt and Investing in the Future“.
„Ако правителството създаде дълг, той трябва да бъде финансиран по някакъв начин – данъци или създаване на пари. Ако дългът излезе извън контрол, създаването на пари исторически е било фалшивото решение, тъй като е по-лесно да се емитират пари, отколкото да се повишават данъци, но често е по-пагубно за в дългосрочен план“, добавя той.
Всяко покачване на лихвените проценти ще шокира по-младите поколения, които ще излязат на жилищния пазар през следващите няколко десетилетия.
Докато много икономисти посочват, че противоречивите повишения на лихвените проценти от Фед през 2020 г. просто нормализират лихвите от много епохи назад, собствениците на жилища и бъдещите купувачи са свикнали с федерална основна лихва, която ефективно е по-малка от 1%.
Освен че имат отрицателни психологически въздействия, покачващите се лихви са и лоша новина за вече недостъпния пазар.
Според последния индекс на Националната асоциация на брокерите, средният семеен доход е 99 432 долара, докато средната сума, необходима за закупуване на жилище, е 105 504 долара.
Ще се отрази ли публичният дълг на националната сигурност на Америка?
Това е отдавнашен страх на експертите в областта. Преди повече от десетилетие, когато държавният дълг достигна „мижавите“ 19 трлн. долара, бившият председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ адмирал Майкъл Мълън каза, че дългът е основната заплаха за националната сигурност.
Четиринадесет години по-късно бившият председател на Камарата на представителите Пол райън каза пред Bipartisan Policy Center през януари, че не след дълго правителството ще харчи повече за обслужване на дълга си, отколкото за инвестиции в Пентагона.
„Тук става въпрос за сигурността на света. Имаме нужда от по-силна армия, имаме нужда от по-силна Америка. Имаме нужда от това сега. Така че смятам, че това е рисковано нещо за всички нас“, каза Джейми Даймън.
Не може ли правителството просто да продължи да харчи?
Ако правителството е натрупало това ниво на дълг и икономиката все още оцелява – в крайна сметка инфлацията намалява, работните места са стабилни, потребителите са в „прилична форма“, някои може да се запитат защо политиците да не може просто да продължат да харчат.
Има няколко проблема с това.
Първият е добре известен: правителството има самоналожен таван на дълга, над който не може да харчи, и се нуждае от одобрението на Конгреса, за да го повиши или разшири.
Това е доста редовно явление – случвало се е 78 отделни пъти от 1960 г. насам. Миналото лято обаче преговорите стигнаха до ръба на пропастта, когато републиканците настояха силен ангажимент от правителството на президента Байдън да управляват разходите.
Когато проблемът се появи отново след изборите през 2024 г., сделката може да бъде по-трудна.
Другият проблем е, че в даден момент инвеститорите може вече да не искат да купуват държавен дълг, ако се опасяват, че правителството няма да може да го изплати.
Това е основна грижа за Жоао Гомес, старши заместник-декан по научните изследвания и професор по финанси в бизнес училището Уортън към Пенсилванския университет.
„Според мен най-важното нещо за дълга, което хората трябва да имат предвид, е, че имате нужда от някой, който да го купи“, казва Гомес. „Преди можехме да разчитаме на Китай, японски инвеститори, Фед [ да купят дълга.] Всички тези играчи бавно си отиват и всъщност сега продават“, добавя той.
Способността на Америка да изплаща дълговете си е проблем за нациите по света, които притежават част от 7,6 трлн. долара от общата сума.
Най-изложените нации са Япония, която притежава 1,1 трлн. долара към ноември 2023 г., Китай (782 млрд. долара), Обединеното кралство (716 млрд. долара), Люксембург (371 млрд. долара) и Канада (321 млрд. долара).
„Ако в даден момент тези хора, които досега са били щастливи да купуват държавен дълг от големи икономики, решат: „ Знаете ли какво, вече не съм много сигурен дали това е добра инвестиция, ще поискам по-висока лихвен процент, за да бъдем убедени да задържим това.“, тогава може да претърпим истинска злополука“, каза Гомес.
„В момента, в който правителството на която и да е страна разбере, че вече не може да продава 1,7 трлн. долара [годишен] дълг, ще трябва да наложите големи съкращения на някои програми. Това отваря кутията на Пандора от социални вълнения, които не мисля всеки иска да помисли“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай