Сряда, 21 Февруари 2024

Д-р Тони Димов: На България й е нужен Закон за лобизма. Това предстои да се случи

Д-р Тони Димов: На България й е нужен Закон за лобизма. Това предстои да се случи
Публикация   07:03     09 Фев, 2024 /     akcent.bg   /     222

70% от внасяните законодателни проекти са от народни представители и само 30% от изпълнителната власт, а навсякъде в Европа е обратното

   Твърдо съм убеден, че на България й е необходим Закон за лобизма. Добре е лобизмът да бъде една добре уредена материя, като по-скоро нашето бъдещо законодателство по концепция би се доближило до американския модел. Това предстои да се случи. Това каза д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

   Твърдо съм убеден, че на България й е необходим закон за лобизма по две причини. Първо, защото през последните 15 години непрекъснато и постоянно се осъществява лобистка дейност и има примери за хиляди лобистки промени в законодателството. Но втората причина е, защото в момента приключва работата си една група, създадена от действащия министър на правосъдието доц. д-р Атанас Славов, която е за разработването на концепция за Закон за уредба на лобистките дейности, в която имам чест да съм и аз, каза Димов.  Той обясни, че това е свързано с “поет ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост”.

   “Държавата е поела някакви ангажименти - да покаже, че тази част от процеса по вземане на регулаторни решения също се изсветлява. Това е препоръка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)”.

   След 2016 година бяха проведени радикални промени в българския законодателен процес и той най-накрая стана по-демократичен, независимо, че това стана 17-20 години след промените, каза още гостът. “Но от тогава до днес ние наблюдаваме следното явление: анормално изместване на законодателната инициатива от нормалния орган - титуляр на тази инициатива в лицето на Министерски съвет, представителя на изпълнителната власт, към отделния народен представител. Това е тенденция, която ние ежедневно, ежечасно наблюдаваме по линия на извършвания от нас мониторинг на законодателството”.

   “Законодателството тече, както тече водата - водата намира мястото си там, където има най-малко съпротивление”.

   Когато правихме регулаторната реформа, сподели гостът, “тя  беше проведена едновременно за двата органа с право на законодателна инициатива и не трябваше да има никаква разлика в инструментите, които ще се прилагат”.

   “Да, но не. В Народното събрание нещата бяха доста окастрени и се получи един непредвидим дуализъм, за който законодателният процес в Народното събрание по инициатива на народни представители се движи много по-лесно и безпроблемно, без сериозни изисквания за качество. Там конвейрът работи "без БДС”. 

   Всъщност аномалното изместване на правото на законодателна инициатива води до следните факти: 70% от внасяните законодателни проекти са от народни представители и само 30% от изпълнителната власт, а навсякъде в Европа е обратното, подчерта събеседникът. “Това означава, че там, където е лесно да се прокарват всякакви промени, там законодателството минава на килограм”.

   “За това е добре лобизмът да бъде една добре уредена материя, като по-скоро нашето бъдещо законодателство по концепция би се доближило до американския модел - с регистър, със записване на срещите, с яснота кой може да лобира за какво, за какви неща и т.н. Това предстои да се случи”. 

   В коментара си за съдебната реформа гостът каза, че съдебната реформа “в съвременния й смисъла, в който я разбираме, се движи от 10-на години”. “През 2014- 2015 започнаха инициативите, които доведоха до последните конституционни промени, които се счита, че дават един нов тласък, че са едно следващо ниво на така жадуваната промена. Десет години”.“Но не е важно само това, което е записано в Конституцията и какво предстои да се свърши, но е важно и как хората го разбират и дали всички тези промени по някакъв начин достигат до съзнанието на обикновения човек”.

   “Конституцията - с всичките упреци, с всички изказвания на експерти и на хора, разбиращи от материята - можем да кажем, че в частта съдебна власт получи някакво следващо ниво на развитие, което позволява развързването на този възел, завързал се още в миналото, когато е била приета. Тоест, дадена е рамката. Поставено е началото за провеждането на чисто законово ниво на всички промени - в закона за съдебната власт, в останалите законови нормативни актове, които да приведат в действие (в реално право) посланията, заложени или рамката, заложена в Конституцията”. 

   Това, което знам със сигурност и мога да ви споделя, добави д-р Тони Димов, е, че “със сигурност в българското Министерство на правосъдието в момента усилено се работи по проект на изцяло нов Закон за съдебната власт, който да проведе на следващото ниво, който реално да разпише нормите, да детайлизира Конституцията в частта съдебна реформа, за да изпълни всичките изисквания и да приведе законодателството в съответствие с Конституцията. От там нататък вече следва нивото на правоприлагането. Това, което можем да очакваме в реално действие - как ще се проведат отделните избори, как ще се конституират новите съвети, разделянето на съдебния съвет. И много важно нещо - какви ще бъдат новите персонални състави на тези органи”.

   “Много дълго време ние казвахме така: не е важно кои са субектите и лицата, а са важни обективните рамки. Важно е законодателството, което да сложи наморник”, подчерта Димов. “Важни са правилата, предписващи моделите на поведение, независимо дали изберем магаре или кон. Оказа се, че в държава като България, изобщо не е така. Напротив. Важно е кои ще са персонажите. Хората, които ще изпълняват закона”.

Тагове : закон , лобизъм ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha