Преди 146 години на днешния ден е освободен град Русчук (днес Русе).
На 8 февруари 1878 г. първи батальон на 138-и Болховски полк, а след него ген. Тотлебен със своя щаб пристига до предните укрепления на Русе по пътя от Бяла.
При форта „Кадъ табия“ са посрещнати от Салем паша, турски почетен караул и българска делегация, оглавена от епископ Климент Браницки (Васил Друмев). На същия ден, откъм Разград, в града влиза и командващият 13-ти армейски корпус ген. Дондуков-Корсаков, който поема командването на Източния отряд, а ген. Тотлебен заминава за Русия.
В града се създава Временно общинско управление с председател русенеца Атанас Гарвалов. Общинската власт се нарича „Градски управителен съвет“. В руската канцелария работи Иван Вазов като чиновник „За особени поръчения“.
По време на Руско-турската освободителна война Русчук се превръща в мощен укрепен район. Сформиран е Русчушки отряд на руската армия, който включва 12-ти и 13-ти корпус с командир - руският престолонаследник Александър Александрович. Първоначалната задача на отряда е обсада на Русенската крепост.
На 5 юли 1877 г. руските войски превземат Бяла и се разполагат югозападно от Русчук, по протежение на селата Мечка, Тръстеник, Иваново, Пиргово, Кацелово, Сваленик, Лом, Черковна и други, където се провеждат големи сражения. Опитите на турските войски да пробият фронтовата линия и да се притекат на помощ на обсадения Плевен завършват безуспешно. В продължение на няколко месеца 12-ти и 13-ти корпус устояват на силните атаки на неприятеля. Най-кървави и решаващи сражения се водят на позицията Мечка – Тръстеник в периода 14 ноември – 30 ноември.
След падането на Плевен през декември 1877 г. руските войски подготвят атака, за превземане на Русчук. Руското настъпление се увенчава с подписване на примирие на19/31 януари 1878 г., според което градовете-крепости от четириъгълника Русчук-Силистра-Варна-Шумен трябва да се предадат в седемдневен срок. След сключване на примирието за началник на Източния отряд е назначен ген. Тотлебен. На 4/16 февруари започва изтеглянето на турския гарнизон от Русенската крепост. В града остава само караул, командван от Салем паша. Именно той посреща ген. Тотлебен на 8 февруари 1878г.
По време на войната населението на Русчук чувства нейните тежести. То е обложено с извъбредни данъци, подложено на грабеж и заплашено с унищожение. На града са нанесени значителни щети от артилерийските обстрели. Въпреки това българското население подпомага активно руските войски с разузнавателни сведения. Много жители на Русе и околните селища участват в руската армия и Българското опълчение. От началото на войната Тома Кърджиев е разузнавач и преводач в 13-ти корпус на княз Дондуков-Корсаков. Известния четник от Червена вода - Атанас Узунов се сражава в боевете при Стара Загора и Шипка и е награден с Георгиевски кръст за храброст.
Един от основателите на Русенския революционен комитет - Ради Иванов е зачислен като подофицер в 12-ти Хусарски ахтарски полк. Петрана Обретенова, по-голямата дъщеря на Баба Тонка, е милосърдна сестра на 12 - та дружина в Свищовската болница. В Опълчението участват над сто души от Русе, много от които загиват в Руско-турската освободителна война.
Картина: Посрещане на ген. Тотлебен
Вечна слава на братята освободители.Дълбок поклон на руския народ от признателния български народ.