Бръндуша Йоана Предеску е извънреден и пълномощен посланик на Румъния в България от март 2021 г. Преди това е била посланик в Нидерландия и постоянен представител в Организацията за забрана на химическите оръжия (2016 - 2020). Представлявала е страната си и като генерален консул в Мюнхен, Германия, заместник-ръководител на мисиите в Берлин и Виена. По време на своята 30-годишна дипломатическа кариера тя е ръководила различни дирекции и отдели в Министерството на външните работи в Букурещ. Говори английски, немски, френски и нидерландски.
С нея разговаря Десислава Банова - Плевнелиева.
- Румъния е голям експортен пазар за България. Как да се подобри инфраструктурата и кога се планира изграждането на нови мостове на Дунав?
Да, действително, ние сме много щастливи, че ние сме толкова важен пазар за България. Обратното също е валидно, търговските ни взаимоотношения са изключително силни, от години Румъния е на второ място по отношение на двустранния стокообмен.
И, разбира се, подобряването на свързаността е основен елемент за увеличаване на стокообмена и правенето на бизнес в двете държави по-привлекателно.
Добрата новина е: голяма, ключова стъпка беше направена още през септември, когато нашите правителства подадоха пред Европейската комисия съвместно предложение за финансиране на предпроектното проучване, което е първата стъпка за построяването на втори мост при Гюргево-Русе. Така че в момента се движим право напред към това най-сетне да имаме втори мост на това толкова важно място.
Тук бих споменала проекта Fast Danube, който отново е съвместен между Румъния и България. Европейската комисия осигури финансирането на проекта, за да имаме възможността да осигурим корабоплаването по Дунава през цялата година, което е особено важно сега, когато имаме тази агресивна война срещу Украйна от страна на Русия и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. Така че новите трасета за Украйна, за да изнася своето зърно, но и други продукти, навсякъде по света, е конкретен принос от Румъния и България, разбира се, да им помогне в техните усилия срещу войната.
- Вие съобщихте една добра новина, има и друга, а тя е, че Румъния вече обяви нов бърз влак между Букурещ и Русе и по-нататък до София. Бихте ли ни предоставили повече подробности.
Имаше влак, който пътуваше от Букурещ към нашия дунавски град Гюргево, и по-нататък, разбира се, по моста до Русе. Но линията беше засегната по време на големите наводнения през 2005 г., когато един от пилоните на един от главните мостове беше разрушен от наводненията. И оттогава линията не беше подновена, тъй като става въпрос само за 70 километра, а вече не е атрактивно да пътуваш с влака от Букурещ до Гюргево. От 2020 г. повече от 100 милиона евро бяха инвестирани за реконструкцията на моста и прилежащата инфраструктура. Така че моето разбиране е, че този проект скоро ще доведе до финализиране на модернизацията на този маршрут от Букурещ до Гюргево. Един частен железопътен оператор наистина направи това съобщение, че е готов да инсталира високоскоростен влак. Кога точно ще се случи това, аз съм предпазлива да правя съобщения от тук, от София. Мисля, че трябва да имаме малко търпение и да изчакаме официалните съобщения от компетентните органи.
- В тристранното споразумение с Австрия се предвижда засилване на контрола по румънско-българската граница. Какво точно ще направи Румъния? И как това ще се отрази на двустранните ни отношения?
- Трябва да засилим координацията помежду си, между Румъния и България, по отношение на мерките и как точно ги разбираме ние, властите от двете страни, разбира се, в постоянно сътрудничество с Европейската комисия, как да адаптираме и прилагаме тези мерки. Поети са съвсем ясни ангажименти, както казахте и Вие, и ние би трябвало, както и досега, но може би малко по-засилено, да се доверяваме едни на други, да разговаряме помежду си, да се координираме стриктно относно специфичните детайли, за да не бъдат засегнати двустранните ни отношения. Не става въпрос за това, а най-вече да не се засегне транспорта на стоки, придвижването на хората по нашата обща граница, която, нещо много важно, е граница между две държави членки на ЕС, която при всички положения трябва да е свободна граница.
- Както вече споменахте, Русия започна кървава война в Украйна, близо до нашите две страни и в Черно море. По тази причина Румъния, България и Турция създадоха противоминна военноморска група. Бихте ли ни казали какво точно ще прави тази група и какво може да се направи повече, за да се гарантира сигурността и свободната търговия?
- Точно това беше причината нашите три държави да започнат засилено сътрудничество във военния и отбранителния сектор. Всъщност през цялата минала година се водеха преговори за сключване на споразумение между министерствата на отбраната и началниците на щабовете на Румъния, България и Турция. Създаването на тази разминираща, тристранна група в Черно море също беше обявено миналата година на срещата на върха на НАТО като намерение, по което работим. И накрая, на 11 януари споразумението беше подписано, така че дейностите могат да започнат.
Тази група за разминиране в Черно море, MCM, както се нарича накратко, има за цел действително да направи това, което заявява - да премахва мините в териториалните води, така че всяка държава да извършва разминиране в своите териториални води, което е много сложна дейност, разминиране на основните оръжия, които се използват в тази война срещу Украйна, която продължава по нашите граници. Тя засяга не само нашата пряка сигурност и сигурността на нашите граждани, тя засяга и сигурността на НАТО. И на първо място - това засяга потока от стоки и редовната нормална търговия.Така че смятам, че с тази конкретна дейност Румъния, Турция и България поемат своята отговорност не само към своите граждани, но и към нашия алианс като цяло.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай