Върхът на инфлацията беше достигнат през втората половина на 2022 г., когато наближаваше 20%. След подобен голям ценови шок настъпва успокоение и се очакваше, че инфлацията ще се успокои до едноцифрени стойности до средата на 2023 г., но в България това се случи по-бавно. Това обаче не е краят на историята на инфлацията. В момента тя се е укротила поради отслабване на търсенето. Този коментар в предаването „Светът е бизнес“ направи д-р Димитър Събев, икономист в Институт за икономически изследвания към БАН.
Той напомни, че като се има предвид предисторията на инфлацията, надуването ѝ винаги е предшествано от печатане на пари. Събев обърна внимание, че сега станахме свидетели на инфлация от друго естество – тя е едновременно „екоинфлация, но и инфлация на край на глобализма“.
„Производствените разходи обективно нарастват. Това, което преди можеше да се произведе с по-малко пари, в момента се произвежда по-трудно. Причината за това е, че за първи път в историята на произвеждащата човешка икономика има опит да се остойностят вредните външни ефекти“, смята икономистът.
Той посочи, че печатниците на пари работят усърдно, но и световното население постоянно нараства, както и резервите на възникващите икономики. Според него има стена, която дели двата аспекта на паричната политика, поставяйки разделение между реалната икономика и финансовия сектор.
Събев е на мнение, че Зелената сделка не си поставя за цел да опази бъдещето на планетата за нашите деца, а има за цел допълнителен икономически растеж. „Глобализацията винаги е разглеждана от гледна точка на богатия свят. Въпросът е, че Китай се е заел с много сериозна и активна глобализация в Латинска Америка и Африка. Тези блокове обособяват глобализацията – арабският свят се осъзнава като едно цяло, локалните конфликти и остойностяването на вредните екологични ефекти също ще изиграят роля“, отбеляза икономистът.
Той посочи, че само след няколко години Европейският съюз ще има възможност да таксува и налага мита на границите си за мръсно произведена продукция. Според него това е много находчиво решение, което поставя под въпрос потока на минимизиране на производствените разходи чрез повече транспорт.
„В България трябва да имаме работещи системи, които могат да ни задоволят, но и да сме отворени към чуждото. Също така трябва да имаме предвид, че здравето на населението все повече ще зависи от решенията, които се взимат на място“, смята Събев.
Според икономиста най-притеснителното е, че Западът създава нови културни модели, които карат хората да се стремят към нещо повече. „В страните от развиващия се свят учените спорят и оживено дискутират, докато в Европа цари доволство и липсва задълбочаване. Силната страна на България е, че все още не сме достатъчно удовлетворени и искаме да се доказваме, обясни той. – В българите има много от енергията, която може да доведе до идейна и технологична иновационна промяна в света, в който живеем.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай