„Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ.”
„Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.“
„Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.”
„Българският писател не знае български език. Ний нямаме един определен от дълга литературна традиция установен в своите богатства литературен език, защото нямаме литературна традиция. Днес ние слагаме основите на литературна традиция - и трябва същевременно да положим и основите на литературен език. Този, който полага основите на литературна традиция - той полага и основите на литературен език: писателят. Не филологът; литературният език няма нищо общо с филологията - и той ще бъде създаден, нашият литературен език, не въз основа маса филоложки издирвания в областта на старобългарската морфология, етимология и пр. - а въз основа живия - днешния - български речник.”
„Националното чувство е подсъзнателно.”
„Художественото творчество е винаги интуитивно – винаги движение и плод на подсъзнанието.”
„Истинският диригент трябва да преживее в себе си цялото творение, което дирижира, и преживяното – своята художническа екзалтация – да предаде на публиката като една завършена мисъл, като едно цяло творение; и преди всичко – да влее в оркестъра своя възторг.”
„Най-поучителната за днешния момент басня е баснята за магарето с лъвската кожа; най-мъдрата пословица е: "Всяко зло за добро." – "Колкото по-зле, толкова по-добре."
„Отношенията ни със съседите са добри: валутата е затвърдена; цигари има: какво повече иска народът?”
„В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.”
„Всяка тирания – колкото и черна да е тя – е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка."
„Две най-силни оръжия има протестът: баснята и карикатурата.”
„Всяко запрещение, ограничение – е спиране на органическото развитие.”
„Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество.“
ГЕО МИЛЕВ – български поет, публицист и издател, роден на 15 януари 1895 г. Той е най-яркият представител на експресионизма в литература ни. Списанията му „Пламък“ и „Везни“ са част от културното ни наследство. На 14 май 1925 г. заради поемата си „Септември“ е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай