В тези предпразнични и студени дни, когато на всичкото отгоре се стъмва още в средата на следобеда, сякаш все по-често се сещаме за напитката, за която популярната латинска поговорка твърди, че разкрива истината.
Това явно отдавна са разбрали и производителите на вино, защото голяма част от салоните за дегустация се провеждат именно в този период. Като пример ще вземем два от тях, които се проведоха по едно и също време а именно първия уикенд на декември.
Става въпрос за DiVino.Taste 2023, състоял се в Интерекспо център в София, и Salon des Vins des Vignerons Indépendants (Салон на независимите винопроизводители), който се проведе в панаирното градче в Париж. За българския салон това бе 12-то издание, докато за френския му събрат бе вече 45-тото!
Салонът в Париж (долу) и този в София (горе)
В интерес на истината трябва да признаем, че познаваме най-вече френския салон, чийто усърдни посетители сме от години, и любопитството ни беше насочено към българския салон, който посещаваме за пръв път. Естествено реакцията да правим сравнения се наложи от само себе си.
На първо място трябва да кажем, че залите изглеждаха подобно : дълги алеи с наредени еднакви щандове и високо над тях табела с името на избата, а по периферията и други „съпровождащи“ щандове. Но тази еднаквост всъщност се оказа подвеждаща, или, както гласи френският израз преведен буквално, салоните се оказаха „фалшиви приятели“.
Какво имаме пред вид?
Френският салон се организира от Синдиката на независимите винопроизводители във Франция, който е създаден от шепа ентусиасти през 1976 година в южна Франция. Днес той наброява 7000 члена, организирани в 32 окръжни и 10 регионални федерации. Синдикатът си има и специална харта, според която членовете му трябва сами да отглеждат лозето си като се съобразяват с местните географски особености, да отглеждат виното си в собствената изба и да го продават също така сами директно на клиентите си. Емблемата на синдиката е добре позната на всички любители на виното.
В добрите предковидни години салонът събираше до към 1500 производители, та първоначалното му местоположение се оказа тясно и трябваше да се премести на по-голямо, и сега заема едно цяло ниво на най-голямата палата в панаирното градче „Порт дьо Версай“. В тазгодишното издание участваха 700 производители, като най-многобройни бяха тези от региона „Бордо“, следвани от „Бургундия – Божоле“, „Лангедок – Русийон“ и „Вал дьо Лоар – Ванде“.
За наше учудване се оказа, че българският салон се организира не от винопроизводителите или тяхна представителна организация, а от медията „DiVino“. Както можем за научим от сайта й, журналистите винени експерти са се нагърбили с нелеката задача да популяризират в България и по света качественото българско вино и винопроизводство. За което можем само да им благодарим!
Настоящето издание на салона събра над 90 изложители, като сред тях имаше едва прохождащи (най-младата изба, на която попаднахме, бе едва на две години) или достолепни „старици“ с над 90-годишна история.
За съжаление доста непрофесионални български любители се въздържаха от посещение поради немалката входна такса от 35 – 40лв. За сравнение таксата за парижкия салон бе от 6 евро и в нея влиза подарък дегустационна чаша (а на софийския салон чашата се даваше за ползване срещу депозит от 10 лв).
Друга разлика в салоните е това, че на френския салон може да се закупи вино на щанда на производителите, създадена е организация за изнасянето на покупките до паракингите чрез даване на заем на колички. На българския салон може само да се дегустира, а някои от вината могат и да се закупят на временния щанд на магазина Casavino на салона.
Като цяло впечатлението е, че българският салон е по-елитарен, докаго френският е по-народен. Дали това е така, защото винената култура във Франция е по-развита? Да си пожелаем и при нас това да стане.
Защото не трябва да бъркаме „любители на чашката“ и любители на виното. Едните „гаврътват“, другите повече говорят : за „робата“, за „букета“, за „носа“, ... . Към какво ястие подхожда даденото вино. Дали е готово за консумация или да се изчака. На каква температура да се пие. Изказват се мнения, завързват се разговори. И какво по-подходящо място от това на щанда на производителя, който с желание ще ни отговори, ще ни разкаже къде се намира избата му, на каква почва расте лозето му, колко е старо, какви сортове грозде отглежда, в какви бъчви е отлежало виното му, с какви ястия е подходящо да се консумира... .
Не случайно понякога се шегуваме, че познаваме френската география благодарение на названията на вината й, но това си е истина : кой ли си спомня с подробност за уроците по география, губещи се в мъглата на ученичеството?
Да има човек винена култура във Франция си е капитал: моментално му се вдига рейтингът сред присъствуващите! А разговорите на проточващите се обеди и вечери често се въртят около вината и ястията и най-вече се извикват спомени за отминали дегустации. Това е неутрален терен, който улеснява всякакви други разговори или преговори.
Тези, които са попадали във френското министерство на външните работи по време на дните на отворени врати на културно-историческите паметници сигурно си спомнят за наредената за прием маса и менюто, с което домакините оказват внимание на гостите си. Френските президенти неизменно дават инструкции при официалните приеми да се сервират местни храни и напитки, а напоследък предпочитанията вървят към тези с „висока екологична стойност“. Това дава възможност за повече видимост и на малките изби, какъвто бе случаят с изба от почти неизвестното географско назване „Турсан“, чиито вина бяха сервирани на тържествения банкет на срещата на Г7 в Биариц през 2019 г.
Чувството при откриването на качествено вино от някоя малка неизвестна изба за любителя винар може да се сравни с това на библиофила при намирането на рядко издание или пък на въодушевлението на ценителя на изящните изкуства при срещата с интересното творчество на непознат художник.
Особено приятно и интересно на „DiVinoTaste“ ни стана да се натъкнем на щандовете на лозари – винари, които са се амбицирали да възродят стари и позабравени български сортове грозде като „гарваново око“, „зарчин“, „вранка“ или „карапамид“. Други пък големи производители, които отдавна са доказали и поддържат доброто си име, не се задоволяват да лежат на старите си лаври, а продължават да експериментират с успех. Ако можеха да ни видят от разстоянието на хилядолетията нашите далечни предци траките, сигурно щяха да са много доволни и горди, че тяхното винарско майсторство е още живо.
Определено можем да кажем, че насладата от дегустацията на качествено вино е в споделената радост. Едва ли има истински любител на виното, който да се задоволи да се наслаждава на дегустацията в уединение, без да коментира с някой събрат било той и непознат (или още повече с непознат). Посещенията ни на винени дегустации във Франция са пълни със спомени за приятно прекарани моменти с приятели, но и с непознати, като например случайните срещи с един и същ професионален енолог на няколко поредни салона. Или пък изненадата да се натъкнем на стих от известен български поет на брошурата на елзаска изба! Оказа се, че стопанката на избата е почитателка на поезията, а благодарение на тази наша находка поетът получи в подарък кашонче френско вино.
Какво удоволствие е също да избереш вино, което да занесеш на приятелска вечеря! Но не просто бутилка, хваната набързо от рафта на магазина, не. Да се информираш какво ще е менюто, да обмислиш какво вино ще подхожда, дълго да разчиташ етикетите, мислено да си представяш вкусовете и накрая да направиш своя избор. И той да се окаже добър!
Настъпващите празници са чудесен повод за упражнение, така че, опитайте да си създадете това малко удоволствие. Наздраве!
И все пак не забравяйте, че цялата латинска поговорка гласи : „In vino veritas, in aqua sanitas“ (истината е във виното, здравето е във водата).
Браво на авторката ! Прекрасна статия , от която можем да научим много неща и да добием предпразнично настроение !