Сряда, 28 Февруари 2024

Ипотечните кредити с 14-годишен рекорд - помпа се инфлация

Ипотечните кредити с 14-годишен рекорд - помпа се инфлация
Публикация   18:13     04 Дек, 2023 /     akcent.bg   /     125

   БНБ публикува данните за кредитирането през октомври, които отчитат ново ускорение на кредитирането от банковата система.

   Банковото кредитиране расте с 11,5% на годишна основа през октомври спрямо 11,3% през септември и 10,8% през август. Лекото успокоение на банковия кредит през лятото се оказа краткотрайно.

   Отделно данните на БНБ показват още по-сериозен растеж на лизинга (над 15%) и небанковите кредити (22,4%).

   Този ускорен растеж на кредитирането в България контрастира със ситуацията в еврозоната, където растежът на кредита е нисък - едва около половин процент. Монетарното затягане в еврозоната подпомага спадането на инфлацията, която през ноември достигна най-ниското ниво от 28 месеца насам. Очевидно ограничаването на растежа на кредита води до по-бързо спадане на инфлацията.

   Разбира се, трябва да отчетем, че инфлацията през последните две години беше предизвикана от енергийната криза – това е еднократен шок в предлагането, който вече приключи и съответно инфлацията намалява навсякъде.

   Но трябва да се внимава, защото прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията.

   БНБ вече въведе някои мерки, с които се опитва да ограничи темпа на кредитиране – няколко пъти беше увеличен антицикличният капиталов буфер, а в средата на тази година значително бяха вдигнати и минималните задължителни резерви на банките. Но въпреки всички тези мерки кредитирането продължава да расте с ускорени темпове. Време е и за други мерки, но какви?

   Прави впечатление, че кредитирането не е равномерно. Кредитите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за домакинствата и отпускат по-малко кредити за реалната икономика.

   Обаче по този начин се помпа еднократно потреблението, а инвестициите остават на заден план.

   Без инвестиции е трудно да се постигне висок и устойчив икономически растеж. В този смисъл растежът на кредитирането е небалансиран.

   Този дисбаланс се илюстрира най-ясно от жилищните кредити. Ипотечните кредити растат с 19,2%, което е най-високият темп на растеж от над 14 г. насам. Това би трябвало да е червена лампа за регулатора. Още повече че високият растеж на ипотеките преди десетилетие и половина не завърши добре – след бума на ипотеките последва бум на лошите кредити. В един момент имаше около 2 млрд. лева лоши и преструктурирани ипотечни кредити.

   Друг проблем с ипотечния кредит са изкуствено ниските лихви – новите ипотечни кредити през последните месеци се отпускат с лихва от около 2,6%.

   Какъв е проблемът? Проблемът е, че лихвите по ипотеките са плаващи и неизбежно ще се вдигнат. Човек взема решение за кредит при сегашните изкуствено ниски лихви, но реално ще му се наложи да плаща много по-високи лихви в следващите години. Изкуствено ниските първоначални лихви по ипотеките стимулират търсенето на кредит и раздуват цените на жилищата, но създават и рискове за изплащането на тези кредити.

   Спомняме си преди ипотечната криза в САЩ имаше такива “промоционални” лихви по ипотеките и когато промоцията изтече, изведнъж се оказа, че длъжниците не могат да плащат повишените лихви, което срина и пазара на жилища.

   БНБ също предупреждава, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и съветва банките “да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност”. Явно обаче банките не се съобразяват с тези съвети. Което е логично – не е работа на банките да управляват макроикономически и системни рискове и не можем да очакваме да го правят. Това е работа на БНБ.

   Какви инструменти има БНБ? Вече споменахме антицикличния буфер и минималните резерви – те могат допълнително да се повишат. От началото на 2024 г. ще влязат в сила нови допълнителни капиталови изисквания (MREL), които ще бъдат различни за различните банки.

   Предвид високия растеж на кредита БНБ трябва да е по-смела и да изиска повече капитал от банките, който да покрие растящите рискове. Сега е благоприятен момент за повишени капиталови изисквания предвид големите свръхпечалби на банките. Също така е благоприятен момент да се увеличат вноските на банките във фонда за гарантиране на влоговете, за да може фондът да се капитализира и да изплати дълговете, натрупани от кризата с КТБ.

   Ако все пак всички тези стандартни инструменти не проработят за охлаждане на ипотечния кредит, БНБ има и други правомощия, които досега не е ползвала – т.нар. макропруденциални мерки на ниво длъжник. Те дават право на БНБ да въвежда множество ограничения, например за съотношението между кредит и обезпечение или таван на задлъжняването (т.е. таван на съотношение между кредит и доход за всеки длъжник). Добре е БНБ да даде ясен знак на банките, че е готова да въведе подобни мерки, ако продължават да раздуват балона на ипотечния кредит. Дори самото споменаване на тази възможност ще подейства отрезвително.

 


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още