Сряда, 28 Февруари 2024

За липсващите обществени поръчки и липсващите милиони

За липсващите обществени поръчки и липсващите милиони
Публикация   18:42     02 Дек, 2023 /     Петя Георгиева ИПИ   /     816

Строителство за 84 милиона лева е било възложено без обществена поръчка и без финансова обосновка, и платено авансово

   Превръщането на обществените поръчки в синоним на кражби, измами и корупция е вредно и подвеждащо, но до известна степен разбираемо – както става ясно на последното заседание на бюджетна комисия от думите на министъра на икономиката, строителство за 84 милиона лева е било възложено без обществена поръчка и без финансова обосновка, и платено авансово. Как и защо се е стигнало дотам обществен ресурс в особено голям размер да се плати предварително извън всякакви правила остава загадка, но навежда на важни въпроси, свързани с използването, управлението, отчитането и контрола върху обществените поръчки и администрациите, които ги прилагат.

   От друга страна скандалът с отказа на парламента да накара частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства поставя под риск над 750 млн. лв. обществен ресурс годишно. Дори и да оставим настрана чисто финансовия интерес, поставянето под съмнение на поръчките като основен инструмент за сравнително обективно и конкурентно разпределяне на публични средства и заобикалянето им за определена категория разпоредители е знак, че може би други интереси извън обществените влияят по-силно върху вземането на решения.

   Проблемът със заобикалянето на изискванията на закона за обществените поръчки и неприлагането му, когато това е задължително, вероятно е голям. По данни на АДФИ от проверените през 2022 г. 1 008 обществени поръчки, при 403 от тях на обща стойност 3 068 680 311 лв. или при 40% са установени нарушения[1]. Основното нарушение според доклада на агенцията е неспазване на принципите на ЗОП за публичност и прозрачност, свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, в т.ч. констатирани са 83 случая на невъзложени обществени поръчки по реда на ЗОП на стойност 271 458 965 лв. при наличие на всички законови основания за това.

   В България защитата на конкуренцията при предоставяне на публични услуги (строителство, доставка на стоки и на услуги) е възложена на Комисията за защита на конкуренцията, като основните й правомощия по отношение на обществените поръчки са свързани с обжалването на решенията на възложителите[2].

   От данните е видно, че дейността на КЗК по разглеждане на жалби по ЗОП е десетократно по-голяма от тази, свързана с прилагането на конкурентното законодателство. Наблюдаваме значително нарастване на броя на жалбите през 2023 година. Големият брой жалби по ЗОП е свързан както с значителния общ брой обществени поръчки в страната – само през 2023 година до момента са обявени 21596 поръчки на стойност 541,6 млн. лв., а сключените договори са над 30 хиляди на брой, така и с относително улеснения процес на подаване на жалба през електронните портала за обществените поръчки (ЦАИС-ЕОП), който автоматично препраща жалбата към регистъра на КЗК, без да е необходимо жалбоподателят да прави нещо допълнително.

   Жалбите към КЗК обаче не са достатъчен метод за контрол върху изпълнението на процеса по обществените поръчки и за предотвратяването на измамите, корупцията и  други неправомерни действия. Нужни са и превантивни действия, така че да се гарантира спазването на основните принципи за прозрачно и конкурентно възлагане на обществени поръчки, като се предотвратяват опитите да се гарантира спечелването им от предизвестен победител чрез подбор на критерии и условия още в началния етап на процедурите.


[1] Отчет за дейността на АДФИ през 2022 г.

[2] Глава 27 от закона за обществените поръчки.

Тагове : поръчки , липси , ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още