"Да изведа България от кризата. Според мен най-трудна от гледна точка на бюджета ще е 2010 г. Да намаля рязко бюрокрацията. Да помогна за влизане на България в еврозоната."
Така преди три години встъпващият в длъжност финансов министър Симеон Дянков отговори на въпрос на "Капитал" кои са трите неща, които обещава да свърши по време на мандата си. Оттогава досега се случиха много събития – кризата в Европа не само не отмина, но и се задълбочи, правителството на ГЕРБ изпадна във вътрешни противоречия и в крайна сметка не направи нито една от обещаните едри реформи.
А нови големи цели така и не бяха начертани. От днешния ъгъл пожеланието за извеждане от кризата е по-скоро избягване на нейното задълбочаване, бюрокрацията се намали символично, а еврозоната започна да изглежда, меко казано, нежелана цел.
Заради трудните финансово години, а и заради факта, че Дянков стана и вицепремиер с ресор икономическа политика, ролята на управляваното от него ведомство при това правителство нарасна допълнително. Най-малкото - постоянно трябва да лавира между исканията за повече разходи и стремежа да се спазва фискална дисциплина. Три години по-късно екипът на финансовия министър може да се похвали и с няколко червени точки.
Постиженията
Най-безспорната заслуга е фактът, че до момента България успява да запази финансовата си репутация. Държавата е сред първите, които върнаха бюджетните си дефицити в рамките на допустимия от ЕС максимум от 3% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). При това страната се справи със собствени сили, без предписания и рецепти от международни институции или кредитори.
Малкият бюджетен дефицит помогна на правителството да не залита и към прекомерна задлъжнялост. Вследствие това нивото на държавен дълг спрямо БВП е много по-ниско от допустимото равнище от 60% от БВП. Така България се нареди на второ място в ЕС по най-ниска задлъжнялост след Естония.
Макростабилността пък позволи на държавата да се финансира при добри условия на вътрешния и външните пазари. След десет години отсъствие страната се завърна на международните дългови пазари. Правителството пласира еврооблигации за 950 млн. евро при по-добра от първоначално очакваната доходност и си осигури нужните средства за първото голямо плащане по външния дълг догодина въпреки продължаващата криза в Европа. Така управляващите внесоха доза предвидимост в публичните финанси поне до началото на следващата година.
Министерството на финансите успя да запази непроменени и ставките на основните данъци и така осигури предвидимост за бизнеса. А и ниските данъци са едно от конкурентните предимства на България.
При осигуровките обаче се подходи противоречиво – след като бяха понижени с два процентни пункта, плащанията към Националния осигурителен институт с валсова стъпка бяха повишени отново. В допълнение, за да се запълни част от дупката в бюджета на НОИ, бяха национализирани и част от парите на частните професионални пенсионни фондове.
Подобна стъпка е лош знак за чуждите инвеститори, а в последствие беше обявена и за противоконстиуционна от съда.
Грешките
В стремежа си да запази финансова стабилност, екипът на Дянков допусна и грешки. Разходите бяха свити рязко, но се отложха и плащания към фирми, които са работили по държавни проекти или обществени поръчки. Просрочията към края на 2009 г. бяха за около 600 млн. лв. За много от фирмите обаче тогава плащането беше въпрос на оцеляване. В последствие компаниите получиха вземанията си през Българска банка за развитие, но с дискаунт от 7%.
Пак в стремежа си да овладее дупката в бюджета, в началото на мандата си ГЕРБ повтори грешката на предшествениците си – да задържа ДДС на фирмите. Държавата използваше задържания данък като безлихвен кредит за сметка на бизнеса, и то във време, когато липсата на оборотни средства може да доведе фирмите до фалит.
Впоследствие се оказа, че подобни счетоводни гимнастики вършат работа само при изчисляване на бюджетния дефицит по националната методология. По стандартите на Европейската комисия обаче се оказа, че сме на свръхдефицит 4.7% от БВП, което пък реално приравни шансовете на България да бъде приета в предверието на еврозоната – валутния механизъм ЕRM 2 – на нула.
Още една грешка на финансовото министерство бе повишаването на акциза върху цигарите с повече от предвиденото според договора ни за присъединяване. От 2010 г. в сила влезе нова ставка от 124 лв. за 1000 къса, което реално е увеличение с 50% спрямо година по-рано.
Мярката целеше по-малко пушачи и повече приходи в бюджета (над 180 млн. лв.). Ефектът обаче беше точно обратният – увеличи се контрабандата до рекордното ниво от 35%, приходите от акциз върху тютюневи изделия спадна с 15%, а пушачите не намаляха чувсвтително.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай