Вторник, 28 Май 2024

ЕС няма да успее с обещаните на Украйна 1 млн. боеприпаси

ЕС няма да успее с обещаните на Украйна 1 млн. боеприпаси
Публикация   07:39     20 Ноемв, 2023 /     akcent.bg   /     506

По-правилно е да се попитаме беше ли този милион реалистична цел, призна германският министър на отбраната Борис Писториус

   ЕС няма да успее да достави до март 2024 г. обещаните на Украйна 1 млн. боеприпаси, призна германският министър на отбраната Борис Писториус, цитиран от световните агенции. Той обаче отбелязва, че страните от ЕС ще продължат да увеличават производството.

   Според Bloomberg макар да е минал повече от половината от определения срок, ЕС е доставил едва 30% от снарядите.

   "Аз не съм обещавал милион снаряди, и това беше съвсем съзнателно. По-правилно е да се попитаме беше ли този милион реалистична цел. Някои предупреждаваха, че е по-добре да бъдем по-предпазливи, че е лесно да се обещае милион, че има пари, но трябват и производствени мощности. Тези гласове, за съжаление, се оказаха прави", допълни Писториус.

   Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел каза, че ЕС е предоставил над 300 000 артилерийски снаряди и ракети в първия етап на плана, в рамките на който страните предаваха боеприпаси от съществуващите запаси. Сега основно внимание ще се обърне на втория етап - страните от ЕС правят съвместни поръчки за производство на артилерийски снаряди за Украйна.

   Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба смята, че пречка за изпълнението на обещанието са "плачевното състояние на отбратилната промишленост и складовете, бюрокрацията и голямото количество несинхронизирани неща".

   На пръв поглед ситуацията изглежда парадоксална, тъй като САЩ и ЕС би трябвало да могат да произвеждат безпроблемно милион снаряди, особено като се има предвид, че проблем с финансирането няма. Освен това производството има и вътрешнополитически ползи - това са нови работни места, разширяване на производството, ръст на икономиката.

   Има обаче и съвсем обективни проблеми - след края на Студената война и разпада на СССР страните от НАТО рязко съкратиха военното си производство. Надделя концепцията, че конфликт от рода на Втората световна война вече няма да има, и затова трябва да се залага на високоточно оръжие и професионални, макар и немночислени въоръжени сили, които биха били достатъчни за участие в конфликти с ограничена интензивност като в Косово, Ирак, Афганистан или Сирия. Затова и когато Западът се изправи пред необходимостта рязко да увеличи производството на различни типове въоръжение, това се оказа непроста задача. Стана ясно, че недостигат не само производствени мощности, но и работна сила. Тези проблеми могат да бъдат решени, но ако правителствата гарантират на производителите на оръжия, че ще закупуват продукцията им не само докато има война в Украйна или Израел, а за поне още 10 години след това. И тук вече не става дума за милиарди долари или евро, а за трилиони, коментира украинското издание "Страна".

   Русия също започна да свива своя военно-промишлен комплекс след разпада на СССР, но има няколко нюанса, които правят ситуацията малко по-благоприятна за нея. След войната в Грузия през 2008 г. Москва започна програма за модернизация и превъоръжение на армията, за която бяха отделени стотици милиарди долари. Въпреки че войната в Украйна показа, че ситуацията не е цветуща по отношение на качеството, все пак пренастройването на мощностите вече бе започнало. В голяма помощ са и Беларус и Северна Корея.

   По времето на СССР Беларус бе един от основните "цехове" на съветския ВПК. За разлика от Русия и Украйна, беларуският президент Александър Лукашенко съхрани производствените мощности, въпреки че предприятията работеха на загуба. От това в момента се възползва Русия, която натоварва беларуските предприятия с поръчките си.

   Освен че продаде на руската армия над 1 млн. снаряди от складовете си, Северна Корея също натоварва производствените си мощности с руски поръчки.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още