Сделка на ДКК с цесии около ,,Дунарит,, преди пет години очаквано се превръща в загуби

 Сделка на ДКК с цесии около ,,Дунарит,, преди пет години очаквано се превръща в загуби
Публикация   16:35     18 Ноемв, 2023 /     Николай Стоянов, Капитал   /     776

Съдът отхвърли иск на държавната компания за купено от нея вземане срещу 25 млн. лв. заради липсващи документи и подписи. По вече загубеното дело щетата е 750 хил. лв. за съдебни такси, а на втора инстанция тя би могла да набъбне до над 1.5 млн. лв.

Снимка: В основата на схемата с веригата цесии "Кемира" - "Финансово консултиране" - "Малаз" стои Бисер Лазов, някогашният доверен човек на Цветан Василев, регистрирал мрежите от фирми и подставени лица около КТБ    ©  Анелия Николова  

  Очаквано Държавната консолидационна компания е на път да инкасира внушителна загуба заради съмнителна цесия от 2018 г. Преди пет години дружеството под контрола на икономическия министър (тогава Емил Караниколов) плаща 25 млн. лв. на никому неизвестната фирма "Малаз", за да купи вземания за 97.4 млн. лв. от "Кемира". Последна е част от някогашната корпоративна империя на КТБ и дълги години е мажоритарен собственик на военния завод "Дунарит".

                                          Мистерията с липсващия подпис

Основен аргумент на съда да отхвърли претенциите на ДКК е, че "Договорът за прехвърляне на вземанията от 17.03.2017 г., по който "Малаз" ЕООД е цесионер, а "Финансово консултиране" е цедент, не носи подпис на представителя по закон на "Малаз" ЕООД, налице е "незавършен фактически състав", поради което той не е породил правно действие на договор за цесия, съответно сключеният след това договор на 15.01.2018 г. между "Малаз" ЕООД и ДКК ЕАД не е довел до прехвърляне на вземането, доколкото цедентът "Малаз" ЕООД не е притежавал такова вземане и не може да прехвърля право, което не притежава."

 

Министърът на икономиката Богдан Богданов не пожела да назове конкретни имена на виновници за сделката, като каза, че по датите лесно може да се види кои са ръководили ведомството и ДКК тогава
Министърът на икономиката Богдан Богданов не пожела да назове конкретни имена на виновници за сделката, като каза, че по датите лесно може да се види кои са ръководили ведомството и ДКК тогава Фотограф : Надежда Чипева

Как и защо този недействителен договор не е бил забелязан от тогавашното ръководство на ДКК и министерството не е ясно, но възможно "обяснение" може да е бързината. Според очертаната от министър Богданов хронология всичко се е развило светкавично. На 8 януари в Министерство на икономиката е получен доклад "около страница и половина" от ДКК, че би искала да започне преговори за купуване на вземането, на 9 януари е дадена зелена светлина с решение, а на 10 януари с нов доклад ДКК предлага да се подпише договор, който е получил одобрение още в края на същия ден.

    Друг съществен проблем е, че подписът под договора от 2017 г. не е единственото липсващо нещо. Реално нито в ДКК, нито в министерството разполагат с оригиналните договори и анекси. От обясненията на настоящия изпълнителен директор на ДКК Иван Загончев стана ясно, че в деловодната система на дружеството няма входирани такива, а Богдан Богданов описа като абсурдна ситуация, че са принудени да работят по разкази на очевидци в духа на "Имаше една червена папка". За казуса с изчезналите документи са сезирани прокуратурата и ДАНС, като министърът каза, че няма детайлна информация за разследването, но се ангажира отново да сигнализира институциите. Все пак той каза, че доколкото знае, тогавашният представител на "Малаз" е разпитван и е твърдял, че не е подписвал такъв договор.

                            Без ясно продължение

Сега икономическото министерство има вече течащ двуседмичен срок да реши дали да обжалва на горна инстанция. В момента юристите му преценяват дали има смисъл предвид липсващите документи. По вече загубеното дело щетата е 750 хил. лв. за съдебни такси, а на втора инстанция тя би могла да набъбне до над 1.5 млн. лв.

Отделно е доста съмнително и дори да спечели, дали ДКК би могла да получи нещо по претендираните вземания, доколкото "Кемира" е в несъстоятелност, отдавна не контролира "Дунарит" и практически няма съществени активи, които могат да бъдат осребрени. На въпрос на "Капитал" дали се планира да се води и дело срещу "Малаз", след като са ѝ платени неоснователно 25 млн. лв. на база на несъществуващ договор, Богданов обясни, че се обмислят възможни допълнителни искове към физически и юридически лица, но и тук не могат да се възлагат големи надежди, тъй като част от фирмите вече са в несъстоятелност или дори са ликвидирани.

Иначе последващата история на "Малаз" отново прави завой към КТБ генезиса на историята. На 21 май 2020 г. фирмата е продадена отново за 20 лв. на "Контадор трейд" - дружество на Николай Орешаров. Той е доцент в катедра "Счетоводство и анализ" на УНСС, бил е член на одитния комитет на фалиралата банка, като същевременно е може би най-известен като предпочитания и безкритично заверяващ одитор на огромна част от мрежата от фирми, която Бисер Лазов изгражда за КТБ и през която ресурсът от банката се канализира към различни начинания на тогавашните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. През 2021 г. "Малаз" се влива в новия си собственик и е заличена, а връзките с Лазов са преки - той е управител на дъщерното на "Контадор трейд" "София грийн проджект".



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha