Още преди година стана ясно, че шансовете от тази сделка да се събере нещо клонят към нула, тъй като ключови документи са изчезнали. Сега това става факт, като ДКК губи делото срещу "Кемира" в Софийския градски съд на първа инстанция. Новият момент, който става ясен от съдебното решение, е, че държавната компания въобще не може да докаже, че е кредитор, тъй като договорът, чрез който "Малаз" е придобило въпросното вземане, не е бил подписан от представител на "Малаз".
Пред медии икономическият министър Богдан Богданов описа случая като "пореден удар за ДКК, при който държавата е потенциално ощетена с 97 млн. лв.", и изрази недоумение как е взето решението за въпросната сделка за няколко дни на базата на доклад от страница и половина.
Пътуващите милиони
Произходът на въпросните 97.4 млн. лв. е от задължения на "Кемира" още през 2015 г. към шест компании. Това са "Гипс трейд" (42.43 млн. лв.), "Инвестмънт проджектс" (20.43 млн. лв.), "Дивал 59" (13.24 млн. лв.), "Снежин 2003" (8.94 млн. лв.), "Инвестмънт проджектс" (6.23 млн. лв.) и "Интегрирани пътни системи асфалти" (6.14 млн. лв.). Общото между всички тях е, че са от орбитата на банката на Цветан Василев КТБ. А след затварянето ѝ през 2014 г. остават под контрола на Бисер Лазов - някогашната дясна ръка на Василев и организатор на голяма част от мрежата от фирми и подставени лица, кредитополучатели на КТБ, и който в последствие стана свидетел срещу банкера.Лазов е управител и на самото дружество "Кемира", когато по документи към март 2015 г. вземанията са прехвърлени на "Финансово консултиране" - фирма на самия Лазов. Документалният път на милионите продължава с прехвърляне на 17 март 2017 г. към "Малаз", която е създадена няколко месеца по-рано от неизвестния Даниел Сашков Николов. А на 15 януари ДКК купува пакета вземания от фирмата, която междувременно е прехвърлена срещу 20 лв. на друго лице - Кристиян Пламенов Стойчев. Държавната компания, по това време управлявана от изпълнителния директор Ясен Спасов, плаща на два транша договорената цена от малко над 25 млн. лв.
Мистерията с липсващия подпис
Основен аргумент на съда да отхвърли претенциите на ДКК е, че "Договорът за прехвърляне на вземанията от 17.03.2017 г., по който "Малаз" ЕООД е цесионер, а "Финансово консултиране" е цедент, не носи подпис на представителя по закон на "Малаз" ЕООД, налице е "незавършен фактически състав", поради което той не е породил правно действие на договор за цесия, съответно сключеният след това договор на 15.01.2018 г. между "Малаз" ЕООД и ДКК ЕАД не е довел до прехвърляне на вземането, доколкото цедентът "Малаз" ЕООД не е притежавал такова вземане и не може да прехвърля право, което не притежава."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай