Г-н премиер, предлагаме в това интервю да не говорим за няколко неща - магистрали, метрото, околовръстното, спорната зала. Защото сме напълно убедени, че те наистина са успех на правителството... Затова да говорим за други теми.
- Ама вие сте много дързък журналист. Това, което харчи основни финансови ресурси, ресурс на хора, организация, нерви, преодоляване на хиляди препятствия – викате, за това няма да говорим.
Приемаме, че това е хубаво.
- Добре. За другите неща тогава.
Какво се промени в България след атентата в Бургас миналата сряда?
- Първо, хиляди съболезнования на близките на загиналите. Това далеч не е първият подобен атентат, дори по брой на жертви. По време на възродителния процес, когато службите са били може би най здрави и дисциплинирани, взривиха влака на Буново, имаше седем загинали. И то майки и деца. За атентата в Бургас не съм съгласен с тези, които твърдяха, че са намалени мерките за сигурност. Няма охрана, която да може да реагира за две-три секунди. Нито един израелски политик или гражданин не е казал друго освен браво на службите, на лекарите, на пожарникарите, защото, ако не са се намесили така професионално в рамките на първата минута, щеше да има 50-60 жертви между автобусите изгорели.
Обикновено след подобни атентати службите винаги искат повече правомощия, повече пари, повече хора…
- Ние няма да се подведем по тези моментни емоции и настроения. Знаете, че след терористичния акт в САЩ президентът Буш разреши тоталното подслушване на всички телефони. Да, има актуализиране на планове и винаги може още нещо да се допълни, и най-идеалното на пръв поглед може да се доизкусури. Но все пак имайте предвид, че става въпрос за стотици хиляди, за милиони туристи, които влизат през няколко аерогари. Бързината на обслужването, на кацането и излитането също допринасят тази дестинация да е привлекателна. Вие видяхте – и Иран излезе с категорично изречение, и аз го казах, че не бих подкрепил да се посочи с пръст "Хизбула", по простата причина че нямаме никакво доказателство. Освен това сигурността струва пари.
Докато ние броим стотинките, за да успеем да запазим България в това най-тежко време за света. Виждате, цели държави се сриват и нищо добро не ни очаква в Европа през следващата година. На Дянков съм му давал подкрепа и гръб и пред партията, и пред министрите, защото всеки е недоволен от него. Стегнахме колана, направихме необходимите реформи и успяхме да емитираме на 4.4% петгодишна облигация на външния пазар. Гарантирахме си финансовата стабилност за следващата година. Нещо повече, взехме 950 млн. евро, точно толкова, колкото беше дългът на Милен Велчев, а имахме възможност да вземем заем 6.5 млрд. евро и така да задължим следващите поколения. Ние казахме - не, искаме да се спазва това, което в Германия се спазва – колкото произвеждаме, толкова да харчим. Освен тези пари на 29-о число ни идват 700 млн. от Европейската комисия, другото тримесечие – още 700, така през август ще имаме фискален резерв над 7-7.5 млрд. лв. Което е още един път отговор на нашите критици от зимата, когато действително го бяхме свели до ниски размери, но имаме своето обяснение и мотивация за това. Не ги взехме, за да изхарчим или да ги изядем тези пари, а с тях си кофинансирахме големите инфраструктурни проекти, за които разбираемо вие не искате да говорим, защото те са много видими. В условията на криза ние строим много повече, отколкото при милиардните излишъци, които отчиташе предишното правителство.
Как научихте министрите да приемат "не" от г-н Дянков?
- Дойдат при мене, плачат, плачат, плачат, сърдят се. Аз казвам "добре", ще му се скарам. След това му се обаждам и казвам… не давай! Но никога не съм казвал публично Дянков е виновен или Дянков не дава пари. Винаги съм казвал, че ние с Дянков не даваме парите, искаме да се харчат точно по място и начин. А на него съм му казвал "това, че ти е нисък рейтингът - нищо, ще стане опасно, ако почне да се качва, защото ще значи, че вече харчиш, и то необмислено, пари".
Но нестабилността остава, банковата криза може да обхване Испания и Италия… Имате ли план Б, какво се прави, ако се разрасне?
- За изплащането на първата част от дълга на НДСВ ни трябваше външно финансиране – вътрешният пазар е твърде малък, за да се справи. Затова много зависехме от външните пазари и бяхме много търпеливи. И изчаквахме, изчаквахме и, мисля, хванахме добър момент да излезем на външните пазари. Да, лошо е, че около нас бушува не само финансова – тя се превръща в някои държави и в политическа криза. Но следващите две години не сме зависими от финансовите пазари и това ни дава една стабилност . Това ни дава възможност да мислим и за доходите, за увеличаване на вътрешното потребление.
Не случайно и президентът Ромпой, и председателят Барозу, и канцлерът Меркел миналата седмица ни поздравиха за финансовата дисциплина, за усилията, които полагаме, за реформите, които мислим да правим. Не случайно ни дават за пример на Гърция какво трябва да направят.
Финансовата стабилност – добре. Но за да вървим напред, трябва да има и растеж на икономиката.
- Затова казах, че от този момент ние говорим за повишаване на доходите. С министър Добрев това, което направихме по програмата "Конкурентоспособност", изключително добре върви. Виждате публично събираме на няколко пъти компании, които получават по 7-8 милиона за енергийна ефективност, което дава много голям ефект. Първо, се увеличава броят на работните места – там, където е по-нова технологията, са по-малко нови работни места, но намаляват с 50% разходите чрез енергийната ефективност, което дава възможност да се повишат заплатите. Това е близо милиард и ние вече близо 300-400 милиона сме дали. Сега следващия месец по същия начин с фонд "Козлодуй", който имаме, ще поканим фирмите и кметствата, които са спечелили болници, поликлиники, да направят своята енергийна ефективност.
Инфраструктурата, екологията, археологията – всичко това ще допринесе в следващите години за инвестиционния климат и да дойдат и по-богати туристи. Ето, с пускането на магистрала "Тракия" една японска компания, която е в Ямбол, обяви строежа и на завод за 1700 работни места, които произвеждат кабели за автомoбили в Сливен. Защото вече няма проблем за инвеститора, като кацне в София или в Пловдив, докато си разгледа лаптопа какво му е излязло по имейлите, вече да си е в завода, където инвестира.
В този смисъл каква ви е оценката за бизнес средата, защото много малки фирми изпитват затруднения?
- Ще бъда много кратък. Бизнес средата за работещите, дисциплинираните, честните фирми е много добра. Бизнес средата за фирмите, които бяха свикнали на държавни и общински поръчки да крадат пари, никак не е добра. Защото вие виждате, изпилихме цените на всички инфраструктурни проекти, защото това правителство не приема рушвети. Самите фирми, като дойдат тук, почват да мрънкат как авансово са им взели еди си колко процента. И аз им казвам "господа, не ми се оплаквайте на мен – има прокурор". Аз не искам да ги слушам, защото, като слушам, ставам съпричастен.
Имахме предвид и достъп до кредити, поведението на банките, достъпа до обществени поръчки, предвидимост…
- Банките са пълни с пари, проектите са малко. Виждате, че спестяванията на населението всяка година се увеличават. В България се води човек за беден, който примерно взима минимална пенсия, но има 200 квадрата апартамент на "Витошка", който струва няколко милиона евро. И той е недоволен, че толкова му дава държавата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай