Откакто се е появил, човекът търси сладкия вкус. Отрано е свързвал удоволствието от него и прилива на енергия, което е давало сладкото. Набавял си го e чрез меда, докато производството на захар не се e разпространило извън Индия и Китай. В средновековието захарта се e възприемала за символ на богатство и висок статус. Днес вече не е лукс, а евтино изкушение. Можем да я намерим навсякъде около нас и във всякакви хранителни продукти - сладкиши, напитки, сосове, супи, млечни и зърнени храни. Списъкът е огромен, което е и част от проблема, с нея лесно може да се прекали. Неприятното е, че създава и зависимост – заради удоволствието, което изпитваме от вкуса. Човешкият организъм обаче не се нуждае от такива количества захар, а свръхконсумацията ѝ крие много рискове за здравето.
Dosis facit venenum - дозата прави отровата
Нека направя разграничение между безопасно и вредно количество захар, като най-близкото до универсален ключ са препоръките на Световната здравна организация, според които консумацията на захар не трябва да превишава 10% от дневния калориен прием. Тоест, ако консумираш 2000 калории на ден, можеш да си позволиш до 50 г захар. Тази препоръка се базира на широк кръг доказателства и анализи, които свързват високата консумация на захар с появата на редица нарушения в организми, водещи до затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания,рак, чернодробни проблеми, кариеси и др.
Захарта в ежедневието ни
Захарта е евтина суровина и често се използва, за да подобри вкуса на даден продукт. Можеш ли да предположиш, че захар се добавя и в нетрайни колбаси и други обработени меса, за да бъдат вкусни и се ядат. Захарта е най-често използваният консервант на пазара.
Напитки, хляб, всички fast food продукти, йогурт, млечни продукти, нискомаслени продукти, списъкът на съдържащите я продукти е дълъг и обширен. Почти във всяка храна или напитка има добавена захар. При съдържание на захар в храната или напитката тя става по-приятна за консумиране и дори пристрастяваща...
Как да се справиш със зависимостта към захарта?
Когато усетиш, че мозъкът ти автоматично реагира с "искам захар", трябва да имаш силата да се възспреш. Не позволявай на навика да диктува желанията ти. С малко воля и дисциплина, този навик може да бъде преодолян и заменен със здравословен. Понякога, въпреки че са най-ефективни, волята и дисциплината не са достатъчни, затова е добре да познаваме и алтернативи на захарта.
От личен опит, а и от наблюдения, съм забелязал, че има 2 основни тригера за силното желание за сладко – физически и психични.
Физическите включват глада за сладко след тренировка, тъй като мозъкът ни заблуждава, че заслужаваме награда. Също така, когато мързелуваме и не правим нищо, мозъкът подвеждащо ни кара да се чувстваме гладни.
Психичните тригери се проявяват при висок и внезапен стрес, силни емоции като тъга, депресия, ниско самочувствие. За да заменим захарта понякога е нужно първо да минимализираме тези тригери. Например при тъга да се направи разходка навън, а гневът да се използва за спортни постижения. Стресът може да се контролира, като си правиш малки 5 минутни почивки, когато имаш нужда. В краен случай, нуждата от сладко, може да се замени със здравословни въглехидрати – свежият плод винаги е за предпочитане, но може да се хапне нещо с ориз.
Подсладители?
Ако нищо от това не е помогнало и нуждата от сладко остава, може да се използва продукт с подсладител. Има три основни вида подсладители, използвани в диетични храни и напитки - аспартам, ацесулфам-К и сукралоза. До този момент редица задълбочени изследвания са категорични, че вреда от подсладителите няма. В интернет пространството често се споделят мнения, че подсладителите са причина за различни здравословни проблеми, но все още липсват научни доказателства. Количеството на подсладителя е далеч по-малко от това на захарта за получаване на дадена сладост. Разбира се и с подсладителите не бива да се прекалява и трябва да си знаеш, че ако търсиш сладкото сутрин, обед и вечер по-скоро има някакъв друг проблем.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай