Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния календар по препоръка на ЮНЕСКО по повод годишнината от приемането на документа „Препоръки, касаещи статуса на учителя”. Това става през 1966 г. и целта на документа е да се подчертае колко е важна ролята на учителите в обществото.
А тя безспорно е важна. Учителите са много чувствителна брънка в цялата обществена система. Те са на прицела на обществото, заради омразата му към Системата изобщо, те са на прицел на родителите – защото отразяват всичките им претенции по отношение на децата или липсата им , те са на прицел на самите деца – защото копират това, което възрастните правят, и са загубили уважението си към училището. Учителите станаха лесна плячка на народното недоволство и липса на ценности.
“Защо се чудим, че учителят е без самочувствие и това му създава нови проблеми в работата с децата? Защо се чудим, че никой не иска да става учител и не приема професията като призвание? ”
Че е смачкан от Системата, защото тя е административна машина, която надделява над личността и се стреми да унифицира отделния човек. Да, навсякъде администрацията е такава, но образователната система у нас е бясно за жертви безформено чудовище, такава стана заради хилядите безсмислени реформи и липсата на национална конкретна стратегия, която да има обществена важност.
Не са само парите, никога не са само парите, а защото учителите нямат обществен статус, които дори само ежедневните усилия заслужават. Няма нищо чудно. То е факт. Затова има глад за учители, и то не за учители с чужди езици, които могат да имат разнообразна реализация, а за учители по основните предмети като математика, български език и литература, физика, химия. Това, защото специалностите са непривлекателни още в университетите, което веднага затваря образователния кръг.
Да си учител е професия като всяка друга – има призвани, с талант да бъдат учители, това са педагози в истинския смисъл да думата – тези, които водят децата ("педагог" от гръцки език "(който)води детето"). Има и такива, които поради липса на по-добро, по инерция и заради елементарната заплата става учители. Тези от втория тип са повечето, както отново е във всяка професия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай