Като командир, беловласият Пламен Панчев стои на третия етаж до прозореца на конферентната си зала и сочи с протегната ръка многобройните нови сгради: Там сме разположили производителя на хладилници и строителни машини Либхер, обявява българинът на развален английски.
Зад него е заводът на френската група Шнайдер Електрик, а от другата страна Фереро преработва своите пиемонтски череши, които всъщност идват от България, разбира се."
Така започва обширен репортаж в германския вестник „Ханделсблат“ за икономическите ползи, които България е успяла да извлече от пандемията и войната в Украйна.
През последните години Панчев и съдружникът му Валентин Кънчев са заселили за своя сметка повече от 200 фирми в покрайнините на Пловдив, отбелязва вестникът. Kaufland, Osram, DB Schenker, Würth и големи корпорации като ABB неотдавна последваха призива на "Тракия икономическа зона" към центъра на България.
Но най-големият удар тепърва предстои - върху 300 хектара ще бъде изградена първата мегафабрика в страната. Най-големият интерес идва от „Фолксваген“. На запитване на вестника в централата на концерна във Волфсбург коментар засега не е даден. Но дори и така броят на големите европейски компании, които се установяват в най-бедната страна в ЕС, е изненадващ, пише „Ханделсблат“.
Благодарение на аутсорсинга към българските дъщерни дружества и доставчици Търговската камара в чужбина (AHK) в София изчисли, че обемът на износа на балканската страна за Германия се е увеличил с 26,8% до 16 млрд. евро през 2022 г. В същото време вносът от Германия се е увеличил с 19,1 процента до 12,1 милиарда евро.
Шокът, причинен от затрудненията в доставките в много отрасли по време на пандемията, все още влияе на решенията им. По време на пандемията големите концерни трябваше да гледат безпомощно как важни вериги за доставки към производителите в Далечния Изток се прекъсват, а клиентите чакат с месеци за поръчки. Затова те все повече разчитат на производствени обекти по-близо до централите си.
Присъединяването на България към ЕС в началото на 2007 г. значително подобри логистичните условия. От година и половина насам войната в Украйна, която затруднява транспорта през Русия и Украйна, окончателно превърна балканската страна в логистичен център на Западна Европа. София се превръща в най-важния логистичен център на Балканите за много компании.
Директорът на фондация "Конрад Аденауер" Норберт Бекман-Диркес потвърждава:
„Правителството тук е осъзнало, че логистиката е важна.“
След пет парламентарни избори в рамките само на две години и съответно дълъг преходен кабинет, в страната има изоставане в инвестициите в мостове, железопътни линии и магистрали, казва той. След съставянето на правителството през юни 2023 г. обаче парите отново постъпват, например в спешно необходимото разширяване на железопътната мрежа.
Всъщност България може да спечели точки в европейската логистика с благоприятното си транспортно местоположение. От Пловдив до Истанбул има само 400 км с камион, а до гръцкото пристанище Солун - едва 300 км, както и до българското дунавско пристанище Русе. До Бургас, откъдето пътуването продължава с кораб през Черно море до Поти в Грузия, например, камионите се нуждаят от разстояние от само 250 километра.
Австрийската спедиторска компания Gebrüder Weiss, която работи в областта на транспорта повече от 500 години, се възползва от новата ситуация в България. Преди няколко месеца например един от най-големите източноевропейски производители на електронни велосипеди реши да разпространи цялата си годишна продукция от 100 000 велосипеда в цяла Европа чрез склада на Weiss.
В бъдеще австрийците ще събират гумени части и електронни елементи от 13 доставчици за германски производител на автомобили през България, за да ги транспортират със 70 камиона до основните им заводи. А преди няколко дни литовски превозвач отправи запитване към GW в София за използване на спедиторския хъб за дистрибуция на стоки. На технически жаргон експертите наричат това "крос-докинг".
По политически причини предишната доставка през Русия и Украйна вече не била възможна.
Предизвиканата от короната тенденция към "near-shoring" и сътресенията от войната в Украйна са само кулминацията на едно по-дълго развитие, което малко по малко приближава икономически страната в периферията на Европа към центъра на континента.
И други компании се възползват от разширяването на инфраструктурата. Lidl вече има 120 филиала в България. Базираната в Некарсулм компания в никакъв случай не внася само стоки от родината си.
"Миналата година продадохме български продукти на стойност над 50 милиона евро в нашите магазини извън страната", съобщава помощник-управителят Христо Бояджиев.
"Доставки бяха направени не само в съседна Румъния", казва той, "но и в Германия."
Мюсли, ядки и тестени кори от България се озовават по рафтовете на германския Lidl - но най-вече като собствени марки на дискаунтъра. Бояджиев посочва производителя на органични закуски Smart Organic в София като един от най-важните доставчици в страната.
Търговските отношения могат дори да се разширят в близко бъдеще. Ниската ставка на корпоративния данък от десет процента не само привлича чуждестранни компании в страната, но и България може да се присъедини към Шенгенското пространство още през тази година (вероятно, б.р.). Тромавият контрол на камионите ще бъде премахнат и транспортирането ще се ускори. Правителството в София се стреми и към въвеждане на еврото до 2025 г.
Рисковете обаче остават. 84% от чуждестранните компании са недоволни от нивото на корупция в страната в проучване, проведено от Германо-българската индустриално-търговска камара през юни. По скалата на "Трансперънси интернешънъл" за 2022 г. България получи едва 46 точки от 100, а Германия - 79.
Инфлацията от над 13 процента също натежава на настроението.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай