Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Август 2023 г. е бил рекордно топъл и се оказва, че това е вторият най-горещ месец на Земята поне от 1850 г. Месецът е бил най-топъл в метеорологичната история на 13% от площта на Земята. В Перу, Япония, Карибите, Мексикански залив и Хонг Конг са отчетени рекордно високи стойности на средната месечна температура. Милано в Италия вече има нов рекорд – за най-горещ ден в 260-годишната си метеорологична история. В България месецът също е бил по-топъл от обичайното. У нас вероятно месецът ще се окаже вторият най-топъл за последните 44 години. С изтичането на август приключи и летният климатичен сезон, като според данните лятото на 2023 г. е най-горещият сезон на Земята, поне откакто се правят метеорологични измервания, а в България е третото най-горещо лято за последните 44 години.
С изтичането на август приключи летният климатичен сезон за Северното полукълбо и респективно зимният за Южното полукълбо. Ще припомним, че под климатично лято за северната половина от Земята следва да се разбира периодът юни, юли и август. За улеснение ще наричаме този период “Бореално лято”. Средната температура за сезона представлява сумата от средните температури на юни, юли и август, разделена на три. Тази стойност показва, че Бореалното лято на 2023 г. е било най-топлото поне от 1979 г. (Фиг. 1). Според архива на NOAA, от 1880 г. няма по-топъл сезон от този, т.е. това е поредният рекорд за най-топъл период от началото на регулярните метеорологични измервания.
Фигура 1. Отклонение на средната температура за месеците юни, юли и август (Бореално лято) спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
В регионален план правят впечатление поднормените условия в Австралия, които се дължат на хладните месеци юни и юли. Сезонът е бил по-хладен и в западните щати на САЩ и в източните райони на Южна Америка, както и в големи части на Индия и Пакистан (Фиг. 2).
Фигура 2. Аномалия на средната температура за месеците юни, юли и август (Бореално лято) спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
За Европа е характерно, че лятото е наднормено на почти целия континент, с изключение на Исландия и части от Скандинавието. Заради хладния юли в Северна Европа, тазгодишното лято на Стария континент отстъпва по наднорменост на 2022, 2021, 2018, 2010 г. и е с приблизително еднаква аномалия с това от 2003 г.
В България записахме третото най-горещо лято за последните 44 години
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха в България през лятото, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com.
В нашата страна лятото на 2023 г. е с положителна аномалия. Най-големи са отклоненията от нормата в Централна и Североизточна България, докато със съвсем малко над нея се отличават някои региони на Северозападна България, в югозападните части и по Южното Черноморие, където лятото може да се класифицира като нормално, но с положителна аномалия. Въпреки горещите юли и август, заради нормалния юни, тазгодишното лято остава на трето място по стойност на положителната аномалия за последните 44 години (Фиг. 3). Топли лета с подобна на тазгодишната аномалия е имало и през 1916 и 1928 г. Твърде студено е било през 70-те и 80-те години на XX в., като водач в това отношение е било лятото на 1976 г.
Въпреки че лято 2023 г. не е най-топлият сезон у нас, през второто и в началото на третото десетдневие на месец юли имахме 12 поредни дни с дневна аномалия над 3 °C. Не е имало такъв период през последните няколко десетилетия, дори и през най-топлите до момента лета на 2012 и 2007 г.
Какъв беше август 2023 г.?
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през август 2023 г. в глобален план е била с 0,71 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Според тези стойности август 2023 г. е най-топлият август от 1979 г. насам. Както през юли, така и през август разликата със следващите в тази класация е много голяма. Досегашният лидер август 2016 г. е с повече от 0,3 °C по-студен от тазгодишният (Фиг. 4).
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за август спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, както за това, че август 2023 г. е най-топлият август в цялата 153 годишна история на глобалните месечни средни температури, така и за голямата стойност на аномалията, с която се превъзхождат следващите в класацията за най-топли месеци (Фиг. 5). Обръщаме внимание на различията в двете графики – стойностите на аномалиите са различни, защото NOAA използва за норма периода 1901 – 2000 и сравненията се правят с нея, а нормата за този вековен период е по-ниска от нормата, използвана от Коперник. Това е и причината да има разлика между месеците с положителна и отрицателна аномалия. Въпреки различните стойности на аномалиите, заради различните норми, тенденцията на повишение на средната августовска температура през последните 32 години е еднакъв и възлиза на 0,23 °C на десетилетие.
Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за август спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1850 г. насам. Източник: NOAA.
Според данните на Коперник, август 2023 е вторият най-топъл месец в метеорологичната историята на земното кълбо от 1850 г. насам (Фиг. 6). Първият в тази класация е август 2022 г., а следващите (август 2019 г. и т.н.) са на сравнително голяма разлика.
Фигура 6. 40-те най-горещи месеци в съвременната история на Земята. Източник: C3S/ECMWF.
През август 2023 г. на 13% от територията на Земята е регистрирана рекордно висока средна месечна температура, докато територията с рекордно ниска е под 1%. В тази връзка Северна Америка, Азия и Африка също отчитат най-топлия август, а Южна Америка отчита най-топлия месец изобщо в своята метеорологична история.
По-големи площи с отрицателни отклонения от нормата се откриват само в Антарктида, както и в най-североизточните райони на Азия (Фиг. 7).
Фигура 7. Аномалии на средната температура на въздуха за август 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: NOAA.
На фона на рекордните глобални температури, сравнително малко страни отбелязват най-топъл месец август – Перу, Япония и Хонг Конг. В района на Арктика, Карибския басейн и Мексиканския залив също са отчетени най-високи стойности и това превръща този месец август в най-топлия.
И над океаните средната температура на въздуха е била значително над нормите, което е в пряка връзка с продължаващите рекордно високи стойности на температурата на морската вода, като превишението спрямо предишните рекордни стойности е значително (Фиг. 8). Поднормени сектори с по-голяма площ се откриват западно и източно от Австралия, западно от Калифорния и в части от централния и Южен Пасифик. Ел Ниньо продължава да се развива и поддържа аномално високи температури над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай