Първите израелски туристи кацнаха в Саудитска Арабия и това не е фалшива новина.
Самолетът им всъщност се приземи аварийно на връщане от Сейшелите; двете страни още нямат отношения, но от няколко години израелски полети ползват саудитското въздушно пространство, докато двете страни без много шум градят мостове помежду си.
Ако в израелските медии се породиха спекулации, че те не кацнали случайно, а като част от таен план, то е, защото Съединените щати искат рязко да ускорят това сближаване.
Какво е известно за сделката до момента? "Дневник" събра известното в медиите и обобщи неизвестното в разговори със запознати с темата и региона.
За САЩ това може да укрепи присъствието в регион, в който Байдън далеч не е най-популярният американски президент и в който Китай набира сили. За Саудитска Арабия може да донесе американски гаранции и ядрена програма, но и задълбочаващи се (отвъд неофициалните) връзки с виисокотехнологичния Израел в момент на мащабна трансформация. За целия регион - повече сигурност и развитие. Дори за Индонезия и Пакистан, страни с общо половин милиард души население, нормализацията с Израел може да престане да е тема табу.
Развръзката ще е важна и за Европа. Ако Саудитска Арабия получи своето в преговорите, САЩ ще поемат нови ангажименти за сигурност в още един регион и ще разпилеят още вниманието си, след като войната в Украйна неохотно го отклони от голямото предизвикателство на 21 в.: Китай.
Не на последно място, сделката може да върне в дневния ред тема, изтикана от световния дневен ред в момента: уреждането на израелско-палестинския конфликт. Тя обаче ще е и тест за геополитическата конфигурация на света: колко влияние имат САЩ в региона и каква цена са готови да платят за него. Както и дали да правят такива високи залози точно с правителството на Биби Нетаняху, срещу което от месеци насам протестират стотици хиляди израелци, мнозина от които смятат, че е заложена на карта демокрацията в страната им.
"Горещият мир" с демокрацията под обсада
За 72 години след създаването си през 1948 г. Израел установи отношения само с двама съседи: Египет (със споразумението от Кемп Дейвид, довело до "хладен мир") през 1979 г. и Йордания през 1994 г. И с нито една друга арабска държава.
До 2020 г., когато Авраамовите споразумения, с посредничеството на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, показаха път за промяна. Обединените арабски емирства и Бахрейн нормализираха първи; последваха Судан (където процесът не върви гладко) и Мароко. Изглеждаше сякаш подхваната от Саудитска Арабия инициатива от 2002/2007 г., която предвижда първо да се реши конфликтът с палестинците преди нормализация с Израел, може да бъде заобиколена. Израел започна активен (открит) обмен особено със Залива, евреи и араби участват заедно в мащабни учения, израелски премиер посети Абу Даби. Този мир се оказа "горещ".
Възникна въпросът: а достижима ли е "голямата награда", нормализация със Саудитска Арабия, водещата арабска икономика?
За израелския премиер Бенямин Нетаняху, който през 2020 г. бе на власт и се върна в началото на тази, отговорът е "да".
Рияд многократно изпрати сигнали, че не бърза, но и повтори позицията си: първо стъпки към палестинците от Израел, след това останалото.
"При Авраамовите споразумения за пръв път израелците подписаха мир с арабски държави, които казват открито, че евреите са естествена част от този регион. Това го няма в мирните споразумения с Египет и Йордания, защото те са договори за мир с държави, с които е водена война", каза за "Дневник" Николай Младенов. Той е генерален директор на Дипломатическата академия "Ануар Гаргаш" в ОАЕ и гост-изследовател във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, а преди това - специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес и бивш български министър на външните работи и отбраната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай