Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата “Коперник” (C3S), средната температура на въздуха през юли 2023 г. в глобален план е била с 0,72 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Тези стойности определят изминалия месец юли като най-топлия юли от 1979 г., като разликата със следващите пет най-топли месеци юли в класацията (2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г.), е значителна и надхвърля 0,3 °C (Фиг. 1).
Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, че изминалият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът значително превъзхожда следващите в тази класация (Фиг. 2).
Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1850 г. насам. Източник: NOAA
Аномалията на двете графики е различна, защото в тази от NOAA за норма се използва периодът 1901 – 2020 г. Нормата от този период е по-ниска от нормата, използвана от Коперник, което е потвърждение на затоплянето, настъпило през последните 30 години. Това е и причината да има разлика между месеците с положителна (червени) и отрицателна (синя) аномалия. Но макар стойността на самата аномалия да е различна при двете агенции, то тенденцията на повишение на средната юлска температура е еднакъв.
В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината глобално и от тази гледна точка той е и най-топлият месец изобщо в историята на земното кълбо от 1850 г. насам.
При разпределението на температурните отклонения по земното кълбо, с наднормени температури се отличават по-голямата част от Южна Америка, Европа, Африка и Азия. По-топло от обичайното е било и в южната и западната част на Северна Америка и източната половина на Австралия (Фиг. 3). По данни на NOAA площите с рекордно високи средни юлски температури покриват 9,3% от повърхността на света, което е най-високата стойност по този показател, откакто се води статистика за него от 1951 г.
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: NOAA
Сравнително малко региони са с температури под нормата, като такива по-големи площи са концентрирани в централните части на САЩ и Канада, в Гренландия, Североизточна Европа, Пакистан и Северна Индия, Западна Австралия и Южна Африка. Най-големи територии с поднормени температури има в Арктика и най-вече Антарктида. Отново по данни от NOAA площите с рекордно ниски температури през юли са били по-малко от 1% от земната повърхност.
Изминалият юли е бил с най-високи средни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка отчита най-високата си месечна аномалия до момента – т.е. най-голямо отклонение от нормата. В Северна Америка юли 2023 г. е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде разгледана подробно по-надолу. Няколко страни също отчитат най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания.
Горещите вълни, които властваха в голяма част от месеца в различните части на света, доведоха до отчитането на екстремно високи стойности на много места, като ще покажем само малка част от тях.
В Долината на смъртта в САЩ бяха измерени 53,3 °C (Фиг. 4). Това не е толкова изненадващо, защото мястото е рекордьор по горещина – тук на 10 юли 1913 г. е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, според Световната метеорологична организация.
Фигура 4. Максимална температура през юли в Долината на смъртта, САЩ. Източник
Китай “счупи“ рекорда за максимална температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски автономен район, на 16 юли бяха отчетени 52,2 °C (Фиг. 5.) Старият рекорд на страната беше от 2015 г. – 50,3 °C, измерени в същия район.
Фигура 5. Максимална температура на 16.07.2023 г в Китай. Източник
Интересен факт за Китай е, че през изминалата зима там беше отбелязана най-ниската температура – на 22 януари в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, температурата се понижи до минус 53 °C, с което според Китайската метеорологична служба, е подобрен предишният рекорд от минус 52,3 °C, регистриран през 1969 г. По този начин абсолютната температурна амплитуда (разликата между най-високата и най-ниската измерена температура) на Китай нараства на 105,2 °C. (Само за сравнение, за България тази стойност е 83,5 °C.)
Близо 50 °C (49,5) бяха отчетени на 5 юли в град Адрар в Алжир (Фиг 6).
Фигура 6. Максимална температура на 05.07.2023 г. в Алжир. Източник
През изтеклия месец юли бяха отбелязани много „топли“ рекорди. Например град Финикс, САЩ отбеляза най-дългата си серия от 31 поредни дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „само“ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г.
Забележителни дневни рекорди бяха отчетени в глобален мащаб. Според “Коперник” почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C (Фиг. 7).
Фигура 7. 40-те най-горещи дни в съвременната история на Земята. Източник: C3S/ECMWF
Температурите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над средните (Фиг. 8). Изключително голяма положителна аномалия е била отчетена в голяма част от Северния Атлантик. Голяма положителна аномалия е наблюдавана и в районите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и около Антарктида.
Регионите с относително ниска температура са се простирали в южните части на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от средните за периода 1991 – 2020 г. в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с особено високи стойности на изток от Япония.
Фигура 8. Отклонение на средната температура на въздуха за юли 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF
Високите температури на въздуха над океаните и моретата е в синхрон с отчетената рекордно висока средна месечна температура на морската повърхност. Най-голяма аномалия на морската повърхност е регистрирана в Северния Атлантик (Фиг. 9), като тазгодишната аномалия превъзхожда с много предишните най-високи измерени през 2005 и 2010 г.
Фигура 9. Отклонение на средната температура на морската повърхност на Северния Атлантик за юли спрямо нормата за 1991 – 2020 г. от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
И за още един рекорд, свързан с температурата на морската вода, ще стане въпрос в редовете по-надолу. Глобалните средни температури на морската повърхност обикновено са най-високи през март, както беше и през тази година (Фиг. 10). След слабо понижение през април и май, през юни и юли отново настъпва повишение и на 31 юли беше отчетена новата най-висока температура на морската повърхност от 20,96 °C.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай