Паметникът на Свободата в гр. Русе е абсолютният символ на града и един от най-красивите монументи в цялата страна. Издига се на височина 17.80 метра, а самата бронзова статуя на върха е висока цели 3,75 метра. Представлява монументална пирамида – основа с постамент, колона и статуя. В основата на паметника има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, както и статуи на два лъва – единият разкъсва с уста робски вериги, а другият брани щит и меч, символизиращи свободата. На високата колона е поставена бронзова статуя на жена, също символ на свободата, която с една ръка държи меч, а с другата ръка сочи на север – посоката, от която са дошли освободителните руски войски.
Идеята за неговото издигане е предложена в края на XIX век от Поборническо-опълченското дружество в Русе – бойци ветерани от националните освободителни борби. Средствата за построяването са събирани години наред, като дарители са както русенци, така и родолюбиви българи от цялата страна. Голяма част от парите са дарени от братя Симеонови от Русе- известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града. Те дават 50 хил. лв. и чрез средствата, събрани от другите дарения, сумата от 150 хиляди лева, необходима за построяване на паметника, е налице. .
Гранитните блокове са доставени от Австрия, а проектът е поверен на известния по това време италиански скулптор Арнолдо Цоки, който е сътворил красиви монументи в цяла Италия, в САЩ, дори в Аржентина, а в България има няколко, сред които паметникът Цар Освободител в столицата и фонтанът на Деметра в Пловдив. За осъществяването на проекта е донесен гранит чак от Австрия.
Паметникът е готов през 1908 г., но е официално открит на следващата 1909 г. За официалната церемония в Русе се стичат българи от цялата страна, много от които ветерани от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Сред тях са и обичаните от целия народ Райна Княгиня и Панайот Хитов. В тържествения ден идва и специална делегация от столицата: генерал Радко Димитриев, премиерът Александър Малинов, министърът на правосъдието Тодор Кръстев и министърът на вътрешните работи Стефан Паприков. След упокойната панихида генерал Кирил Ботев - представител на царя, произнася слово и обявява паметника за открит. Скоро след това той се превръща в емблема на града и един от най-обичаните му символи. От тогава до днес този паметник е жива част от историята на града, ярък символ на стремежа към свобода и любимо място за срещи на русенци.
Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки в дясната посока, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1876 – 1877 г.“ В задната част на основата са поставени 2 оръдия. Паметникът е тържествено открит на 11 август 1909 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай