Академик Белоев, какво е усещането да си в навечерието на една важна за всеки човек годишнина, но в същото време носеща и противоречиви чувства?
Усещането е, че не можеш да спреш неумолимия ход на времето. В шеметния бяг на годините идва момент, когато човек се обръща назад и си прави равносметка. При мен, обаче, равносметката е ежедневна – дадох ли всичко от себе си като ректор на Русенския университет, или пък от другите позиции които заемам, реших ли по най-добрия начин кризисна ситуация, довърших ли статията със срок „вчера“, обърнах ли достатъчно внимание на поредния човешки проблем и т.н.
Годишнината, за която говорите, за мен не носи противоречиви чувства, защото в натовареното ми ежедневие ще се променят малко неща. Ще намалеят административните ми ангажименти като ректор, но вероятно ще се появят нови, а със сигурност ще се увеличат отговорностите ми като преподавател и учен.
След близо два месеца ще сте академик на 2 години. Какво е чувството да си достигнал върха на професионалната кариера?
Присъждането на титлата „академик“ наистина е връх в една научна кариера и аз се гордея с това. За разлика, обаче, от покоряването на връх в географски смисъл, в науката достигането до върха е относително, защото винаги има неоткрити и незавладени територии. В този смисъл титлата „академик“ ми носи огромни отговорности. Тя ме задължава да продължа още по-активно научните си занимания и най-вече да оставя школа.
С удовлетворение мога да заявя, че моята школа наброява повече от 50 обучени докторанти и млади учени, включително и от чужбина.
Намерението ми оттук нататък е да посвещавам голяма част от времето си на научни изследвания, да работя още по-активно с научните екипи от страната и чужбина които ръководя по проекти и актуални за икономиката теми, да работя с младите хора с афинитет за академична кариера, защото най-важното за развитието на един университет е да осигури приемственост.
Всъщност русенци Ви познават и приемат най-вече като ректор на Русенския университет. И като председателят на Общинския съвет, който успя да наложи оперативното провеждане на заседанията му. Оценяват ли се достатъчно качествата, които явно притежавате като ръководител и общественик?
Качествата на един човек се оценяват от хората и от екипите с които работя. Оценката се дава именно от тях. Но според мен най-важното качество е да умееш да работиш в екип, да увличаш хората, да признаваш и оценяваш приноса им, да работиш за каузи, да си визионер.
Мисля, че именно тези качества са ми помогнали като ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет. Във всяка ситуация съм мислил преди всичко за хората и, разбира се, за авторитета на институцията, която представлявам.
Каква е цената на активната Ви дейност в университета и като публична личност? Здравето ли, семейството...
В човешки и личностен смисъл има такава цена, разбира се. Най-ощетено от липсата на време е било семейството ми. Но по-високо от това стоят удовлетворението и резултатите от труда ти.
Аз наистина съм удовлетворен от това, което е днес Русенският университет, и съм щастлив, че заедно с моите екипи имаме принос за неговия национален и международен авторитет.
Вероятно съобщаването за новината, че вече сте академик е най-добрата и желана новина във Вашата кариера. А най-лошата?
Най-добрата новина не е само една. Например, миналата година най-добрата новина беше за това, че Русенският университет е избран за един от 10-те изследователски университети в България. Почти всеки ден получаваме добри новини – за успешна акредитация на някое от нашите 23 професионални направления, за постигнат успех на нашите студенти и докторанти, за дадена най-висока оценка на Русенския университет в годишния отчет на дейността му и т.н.
Лошите новини също са част от живота, но по природа съм оптимист и не ги пазя дълго в съзнанието си. Лоша новина е, например, информацията за това, че университетът не е спечелил някой проект. За щастие, лошите новини са много по-малко от добрите и те не ни разстройват, а напротив - мобилизират ни да вървим напред.
Чувствате ли се като един успял човек - в личен и в обществен план?
Целият ми професионален живот е преминал в академична среда. Тук успехът се измерва с постиженията ти като преподавател и учен, с обема и качеството на научната продукция, с броя на обучените докторанти и млади учени, с иновационните ти разработки в полза на бизнеса и др. В този смисъл наистина се чувствам успял, но в успеха си ученият не е сам – той е част от екип. Имал съм щастието да работя с най-добрите екипи, както в Русенския университет, така и с колеги от страната и чужбина, в Общински съвет-Русе и др., за което сърдечно им благодаря.
Русенският университет успява в тези трудни времена да задържа интереса от страна на кандидат-студентите и да има нормален прием. Успявате и финансово да осигурите необходимите средства за развитие на материалната база и за заплати на преподавателите, как се получава на практика?
Това, което изброихте, не се получава лесно на практика. Висшите училища в България се намират в трудна ситуация, в която броят на завършващите средно образование е по-малък от броя на местата в университетите. Нужна е голяма гъвкавост и нетрадиционни решения.
Русенският университет има няколко конкурентни предимства, благодарение на които успява да се справи с приема. На първо място, той е най-големият многопрофилен университет в българската част на Дунавското пространство, което означава, че предлага разнообразие от специалности в различни области на висшето образование и професионални направления. На второ място, Русенският университет има предимството на своите филиали в Силистра, Видин и Разград /Академичната Дунавска ос/, които дават възможност за увеличаване на капацитета му. Не на последно място, университетът предлага модерни специалности, с висока степен на дигитализирано съдържание и широки възможности за индивидуална работа и Еразъм мобилност на студентите. Като се добави и високата квалификация на преподавателския състав, се получава един иновативен и перспективен университетски модел, който устоява на превратностите на времето.
Тези благоприятни обстоятелства, както и доброто финансово управление на университета, допринасят за неговата стабилност в материално и финансово отношение. Като доказателства можем да споменем предстоящото откриване на новия Научноизследователски комплекс на университета, както и увеличението на заплатите на преподавателския и административния състав с 15 % през тази година.
Какви качества трябва да притежава човек, за да получи удовлетворение от това, което прави. Докъде трябва да се допускат компромиси?
За качествата вече говорихме, но тук можем да споменем още едно – да си поставяш високи цели и да даваш всичко от себе си за тяхното постигане. Въпросът с компромисите е сложен. Можеш да направиш компромис, когато е засегната човешка съдба или когато от теб зависи да определиш пътя на един млад човек в живота. Но има ситуации, в които не могат да се правят компромиси, и те са свързани с личното достойнство или авторитета на институцията, която представляваш.
Няма съмнение, че Русенският университет заема достойно място в обществения живот на града. Той е причината млади хора да остават да живеят и работят в Русе. Мислите ли, че имате заслуга Русе да търпи развитие, макар и с доста слаби темпове?
Темата е много чувствителна за мен. Като ректор на Русенския университет, повече от всичко желая младите хора, които завършват университета, да остават на работа в родните си места и да допринасят за тяхното развитие. За съжаление, в много от случаите те са привлечени от финансовия ресурс на столицата или си намират нискоквалифицирана работа в чужбина. Крайно време е в страната ни да се даде път за развитие на регионите, особено такива с гранично значение като нашия.
Ние като университет наистина правим много в трансграничния българо-румънски регион и в Дунавското пространство като цяло. Голяма част от проектите, които изпълняваме, са в полза именно на този регион. Имаме целеви иновационни разработки с Община-Русе и други общини от региона. Сътрудничим си с всички големи регионални фирми и институции, като те вземат активно участие и в нашия образователен процес. Надяваме се, че в обозримо бъдеще съвместните ни усилия ще дадат резултат и симбиозата между Русенския университет и неговите прилежащи региони ще има добавена стойност.
Предстоят избори... Темата не Ви е чужда. От доста време името Ви се върти в публичното пространство за кандидат за кмет. Взехте ли вече решение?
Споменаването на името ми във тази връзка и че се говори в публичното пространство е повод да благодаря за признанието и оценката на хората. Много от тях, както редови граждани така и на високи позиции, се обръщаха с този въпрос към мен.
Относно решението – това е труден избор и решение. Пред мен стоят и много отговорности и ангажименти произтичащи от досегашните и бъдещите ми академични дейности. Партията и структурата и, към която съм бил съпричастен и лоялен в годините, вече е направила своята номинация и тя е известна на обществеността. Със сигурност възнамерявам и сега да бъда лоялен, но мога да уверя своите съграждани, че ще продължа да работя все така активно за просперитета на град Русе и на русенци. Нека изборите на 29 октомври 2023 г. дадат най-добрите възможности за управление и ускорено развитие на нашия любим град.
Предполагам, че няма да отречете, че живеем в интересни времена. Какво все пак човек трябва да съхрани у себе си, за да бъде уважаван от близките си и от хората, с които работи?
Вземайки повод от въпроса, веднага искам да кажа, че на първо място човек трябва да съхрани себеуважението си, да не прави компромиси с честността и достойнството си, да се ръководи от каузи, по-високи от личните му интереси, да бъде съпричастен към проблемите и болките на хората, които го обкръжават, или с една дума – с цената на всичко да бъде ЧОВЕК!
Академик. проф. дтн Христо Иванов Белоев е ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“ от 27 ноември 2007 г.
Той е роден на 15 август 1958 г. в Павликени. Средното си образование завършва с пълно отличие през 1977 г. в Техникума по механизация на селското стопанство в града. През 1984 г. завършва висшето си образование във ВТУ „Ангел Кънчев“ – Русе, специалност „Селскостопанска техника“ – първенец на випуска.
През 1990 г. е приет за асистент в катедра „Земеделска техника" и защитава докторска дисертация през 1997 г. През 2002 г. е избран за доцент, през 2008 г. защитава дисертация за научна степен "доктор на техническите науки", а през 2009 г. е избран за професор. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2021 г. е избран за академик на БАН.
През периода 2003-2007 г. е декан на Аграрно-индустриалния факултет. През 2007 г. е избран за ректор на Русенския университет, като заема тази позиция до края на 2015 г., когато изтича вторият му мандат.
През 2016 год. е избран за Председател на ОС на университета.
От януари 2018 отново е ректор на Русенския университет.
През 2022 година е избран за Председател на Обществения съвет за развитие на висшето образование в България.
Председател е на Съюза на учените – клон Русе и зам.-председател на Съвета на ректорите в България.
През 2010 г. е избран за вицепрезидент, а през 2011 г. за президент на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни.
Член е на Управителния съвет (УС) на Вишеградската университетска асоциация и неин съучредител. Представлява Русенския университет в Общото събрание на международните организации: Европейска университетска асоциация, Интеруниверситетски център-Дубровник, Балканска университетска асоциация.
Член е на УС на Селскостопанска академия, на Международната организация по почвообработка ISTRO (зам.-председател за България), на Европейската организация за защита на почвата ESSC, на Научно-консултативния съвет към Министъра на земеделието и храните, на УС на Индустриален клъстър „Селскостопанска техника“ и на Асоциация „Устойчиво земеделие“. Председател е на УС на Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). Общински съветник в Община Русе – вече четири мандата 2007-2023 и председател на Комисията по образование, а в мандат 2015-2019 г. .е избран за председател на Общинския съвет в Русе.
Участва в редакционните колегии на 15 научни списания, от тях 10 чужди, а на две от тях е главен редактор.
Председател е на Управителния съвет на Регионален иновационен център-Русе“/ от 2020 г. и на Управителния съвет на Дунавски дигитален иновационен хъб“/ от януари 2021 г./;
Научните интереси на акад. Белоев са в областта на: проектиране на земеделска техника; комбинирани работни органи и комбинирани машини; изследване и изпитване на земеделска техника; ерозия и противоерозионни технологии;устойчивоземеделие, транспорт,енергийна ефективност;екология; висше образование;
Има над 4 50 научни публикации,35 монографии,40 патенти и полезни модели,20 учебници и учебни помагала, над 1000 цитирания на научните му трудове, Над 500 публикациив научно-популярни списания, вестници и електронни медии/за последните пет години/.
Ръководител е на 35 докторанти – български и чуждестранни.
Научен редактор на над 100 сборници с научни публикации и на редица издания/за последните пет години/.
Акад. Христо Белоев е отличаван многократно за научна, научно-приложна, преподавателска и публична дейност, като основните му отличия са:
Включен в три енциклопедични издания: ЗлатенфонднаБългарскатанаука; 150дейцинаБългарскатанаука и Бележити българи на съвременна България.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай