Колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи би реализирала и по-малко предизвикателства би срещнала тя при бъдещото си присъединяване към еврозоната. Това е основната теза в редовния Годишен доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките с тема на фокус: "Еврозоната и присъединяваща се България".
В доклада се казва още, че трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, в това число и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на евротото и след 2025 година.
Предварителните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. показват влошаване на бюджетното салдо с 1,1 млрд. лв. поради по-ниските постъпления от данъци спрямо направените бюджетни разходи, смятат икономистите от БАН. Затова и препоръката им е в предложения Закон за държавния бюджет за 2023 г. подкрепящите мерки за бизнеса да отпаднат, а отчисляването на дивидентите на държавните предприятия към бюджета да не са в пълен размер, защото това ще възпрепятства реинвестирането на остатъка от печалбата.
Фокусът в доклада, цитиран от БТА, разглежда в съпоставителен план икономическите резултати и провежданите политики в еврозоната през първите 20 години от въвеждането на еврото в реално парично обращение, както и опитът на 2 групи страни от ЕС - балтийските държави: Естония, Латвия и Литва, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация: Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които имат потенциал, но към момента се въздържат от членство.
Анализът на икономистите от БАН на приелите еврото след финансово-икономическата криза от 2008 г. страни показва, че не се наблюдават сериозни инфлационни сътресения, което подкрепя тезата, че изборът на момента за присъединяване е важен както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.Опитът на Полша, Чехия, Унгария и Румъния пък е, че част от очакваните ползи могат да се реализират и извън еврозоната - засилване на интеграцията на икономиката, синхронизиране на икономическия цикъл, по-голям приток на преки чуждестранни инвестиции, валутна стабилност, разширен достъп на домакинствата и фирмите до по-евтин ресурс, по-висока стабилност на финансовия сектор, поради разширяване на източниците за финансирането, валутна стабилност и др.
Икономистите са категорични, че приемането на единната валута в България предполага определени ползи, но не трябва да се пренебрегва фактът, че този процес може да доведе до определени сътресения и рискове, ако икономиката ни не е готова.
Миналата година се характеризира със запазване на интензивните темпове на кредитиране на фона на все още умереното вдигане на лихвените проценти, отчитат учените от ИИИ. Очакванията им са през 2023 г. да настъпи известна промяна в състоянието на финансовия сектор в страната, тъй като протичащите изменения на средата създават условия за нарастване на дела на необслужваните кредити, а оттам и до растеж на провизиите и понижение на показателите за рентабилност в банковия сектор. Вътрешното търсене постепенно ще се възстановява до 2025 г.
Средносрочната прогноза на учените от БАН е, че вътрешното търсене постепенно ще се възстановява до 2025 г., докато приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен. Очаква се инфлацията да бъде по-висока от обичайната през последните години, а безработицата - на същите нива и дори леко да се понижи през следващите 2 години. Разкриването на нови работни места ще намали драстично влиянието си върху темповете на икономически растеж, смятат учените. Според тях неизпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по НПВУ, може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и по-голяма нужда от външно финансиране, което би отложило членството на България в еврозоната и след 2025 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай