Малките и средните предприятия (МСП) в България не са достатъчно конкурентоспособни, за да преодолеят негативните ефекти от кризата, като това се отнася в особено голяма степен за по-малките. Това показват резултатите от анализ на агенция Noema, изготвен по поръчка на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Като основни заплахи пред малкия и средния бизнес в страната изследването очертава отлагането на инвестиционните планове на компаниите, затруднения им достъп до финансиране, оставащата висока междуфирмена задлъжнялост. Като заплахи са посочени още слабата устойчивост на сектора в средносрочен и дългосрочен план по отношение на унаследяването на семейния бизнес, както и относително ниското ниво на предприемачество сред младите.
Фактори за конкурентоспособност
Проучването показва необходимост от подобряване на представянето на бизнеса по отношение на всеки от петте фактора за конкурентоспособност, които според авторите са ключови за успешното икономическо представяне на компаниите – достъп до финансиране, иновативност, интелектуална собственост, интернационализация и прилагането на добри практики. За измерването на ролята и динамиката на факторите за конкурентоспособност анализът използва индекси, които показват движението на всеки от тях в последните две години.
Сред отделните фактори достъпът до финансиране има водеща роля за цялостното икономическо представяне на фирмите. Ликвидността заедно с наличния човешки капитал бяха и водещите фактори за оцеляването на бизнеса в периода на икономическата криза от 2010 г. и началото на 2011 г., отчетени от аналогично изследване на сектора през миналата година. Резултатите от тазгодишното проучване вече показват засилваща се роля и на всички останали фактори благодарение на подобрението в икономическата среда и на адаптирането на предприемачите към причинените от кризата пазарни промени, отчитат от Noema.
Недостатъчен достъп до финансиране
И към 2012 г. обаче достъпът до финансиране запазва ключовото си значение за икономическото представяне на предприятията – от него пряко зависят показатели като редовните плащания на задълженията на компаниите, заетостта в тях и нивата на заплащане на служителите, увеличаването или запазването на пазарния им дял, както и запазването или увеличаването на печалбата на предприятията. Анализът обаче показва, че към 2011 г. над две трети от българските МСП (69%) отчитат, че достъпът им до финансиране е затруднен, а 86% от компаниите посочват, че не разполагат с достатъчен ресурс за финансирането на инвестициите си. Близо 45% от българските предприемачи смятат, че достъпът им до финансиране е недостатъчен, а над половината от тях (54%) се страхуват от фалит, отчита докладът. Изследване на Европейската комисия от 2011 г., цитирано от авторите на доклада, също показва, че достъпът до финансиране е сред основните трудности пред малкия и средния бизнес в ЕС, като един на всеки седем мениджъри в европейски мащаб го посочва като проблем.
Ограниченият достъп до външно финансиране обуславя и структурата на източниците на средства, които ползват българските компании. Според резултатите от проучването през 2011 г. най-използваните източници на финансиране са били средствата на собственика (62% спрямо 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.) и банкови кредити (15% инвестиционни кредити и 20% кредити за оборотни средства – съответно по 14% за предходната година). Междувременно, въпреки че 26% от МСП посочват, че имат информация за европейски програми и фондове, които подпомагат предприемачеството, едва 6% от компаниите ползват финансовите инструменти на ЕС. Сред най-съществените пречки за увеличаването на дела им са тежките административни процедури и големият обем от необходима документация, съпътстващи кандидатстването и отчитането на европейските проекти – според проучване на Българската стопанска камара 80% от компаниите посочват това като проблем. Забавянето на плащанията по проекти (около 70%) и необходимостта от осигуряване на собствен финансов ресурс за целите на проекта (около 30%) също са сред проблемите пред усвояването на средствата от европейските фондове.
Положително развитие
Въпреки негативната картина обаче анализът отбелязва известно положително движение по отношение на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Ако към 2010 г. 93% от тях са посочили, че достъпът им до финансиране е силно затруднен, то към 2011 г. делът им намалява до 69%. Макар и минимален брой, вече има и компании (2%), които отбелязват, че имат облекчен достъп до финансиране. Всъщност като цяло резултатите от анализа показват известно подобрение във всеки от петте фактори за конкурентоспособност през 2011 г. в сравнение с отчетеното през 2010 г. Двукратно е например увеличението в дела на компаниите, които отчитат умерена до висока иновационна активност – от 9% през 2011 г. до 18% през 2012 г. Съществено расте и делът на компаниите, прилагащи добри практики в дейността си – ако през 2011 г. общо 11% от предприятията са отчели умерена до висока степен на приложение на добри практики, то към 2012 г. те вече са 34% (виж графиките).
Препоръки
Авторите на проучването обаче отбелязват, че е необходимо тенденцията да се запази, като за целта икономическите политики също трябва да бъдат насочени в посока успешното развиване по отношение на всеки от петте фактора. Показателен е например фактът, че и към 2012 г. най-разпространената иновационна дейност сред МСП е въвеждането на промени в бизнес процесите с цел оптимизация (38%). Междувременно едва 9% от компаниите посочват, че са провеждали съвместни инициативи в сферата на образованието с академичните институции. По отношение на интернационализацията на малкия и средния бизнес пък при 78% от компаниите степента на интернационализация на дейността им остава ниска. Освен традиционните внос и износ в понятието се включват още дейности като партньорство с чуждестранни предприятия, привличане на чуждестранни инвестиции или създаване на представителства в чужбина, участие в международни клъстъри и мрежи и т.н. През 2011 г. обаче едва 12% от българските МСП са участвали в изложения или панаири (12%), като делът им намалява съществено спрямо предходната година, когато са били 18%. Участие в клъстърни дейности пък са взели още по-малко от компаниите – едва 10.6%, но тенденцията е за увеличаване спрямо отчетените преди година 4%. Общо 10% от микро-, 15% от малките и 19% от средните предприятия участват в такива дейности, отчита докладът.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай