Събота, 23 Ноември 2024

Приходната част на бюджета е в сферата на фантазиите, смята Красен Станчев

Приходната част на бюджета е в сферата на фантазиите, смята Красен Станчев
Публикация   11 Юли, 2023   /     akcent.bg   /     364

България няма добър имидж в ЕС и в НАТО, дори и в Украйна

Това, което прави впечатление в новия бюджет, е, че приходите не са сигурни, а разходите са сигурни, като приходите са на равнището на фантазията. Това каза Красен Станчев, икономист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria. "България е в тежест и на ЕС, и на НАТО. Тя няма добър имидж дори и в Украйна", каза още Станчев.

   "Най-важното за България от посещението на Зеленски е, че той свърши работата на българското обществено мнение тогава, когато постави на място президента на България, което показва, че българските политически партии, които са в парламента, българското обществено мнение не си е свършило работата и то е да отстрани президента от тази длъжност, която изпълнява". 

Геополитическото позициониране на България след формирането на редовно правителство и сега след срещата със Зеленски и вероятността България да влезе в Шенген на два етапа от 2024 година Станчев коментира като каза, че това "може би ще се случи точно така". "Защото е толкова дългоочаквано. И ако се задържи правителството, трябва да се покаже някакъв жест и да се подобри имиджа на България. България е в тежест на ЕС. Това е очевидно. България е в тежест и на НАТО. Тя няма добър имидж дори и в Украйна".

    "Енергийният сюжет в посещението на Зеленски е много важен, защото тези реактори са платени два пъти. Един път 1992 година. България през това време е плащала магазията на площадката в Чехия, а след това тези реактори, леко пребоядисани и леко преоборудвани, се продават втори път от "Росатом" по повод проекта "Белене". България ги плаща 2015 година и единственото нещо, което може да се напрви в момента... Тоест, има няколко неща, може да ги сложим като паметник в градинката пред парламента тези реактори или част от тях. Другото е да се продадат, тъй като те не могат да се използват. А да се продадат на цената, която е договорена (горе-долу цената, която е платена на "Атомстройекспорт" през 2015 година) е много добра сделка, въпреки че тя не възстановява всички загуби от проекта "Белене".

За бюджета гостът коментира, че "това, което прави впечатление, е, че приходите не са сигурни, а разходите са сигурни" и въпреки че се съгласи, че "това винаги е така", Станчев подчерта, че "приходите са на равнището на фантазията и не може да се прецени дали са точно илюзорни или са нещо, което е малко по-вероятно", защото няма ясна рамка за следващите три години. "Това означава, че при силна разходна част желанието за повече преразпределяне и повече кредити, включително външен дълг, е господстващо".

    "Което не означава, че някои технически неща, които са важни за тази година, включително от политическа гледна точка не са добре решени. Едното от тях, което е решено относително добре, е общинските бюджети и заплатите на общинските служители. Очевидно е, че това е предизборно, но не само. Около 80% от общините не могат да се справят с разходите, които имат и са на финансиране от централния бюджет". 

   Това се дължи на политика на българските правителства, която датира от фалита през 1990 година, когато дългът беше около два пъти БВП, обясни Станчев. При такава ситуация "няма друг начин да се справите с този дълг, ако не централизирате всички приход". "Но след като дългът беше изплатен и намален като дял от БВП преди около 10 години, тази централизация действа по един много особен, чисто политически начин. Всички пари се носят в София и след това кметовете ходят при министъра на финансите да си ги искат, което означава влиние на правителството над местната власт и този процес се държи на това ниво, независимо, че от десетина години има начин за разрешаване на този проблем и той е една пета от преките данъци, корпоративни и на физически лица, да остават там, където е произведен доходът".  

На въпроса дали в момента има фирмена задлъжнялост и дали това е ехо от германската рецесия гостът каза, че това, което "действа като непосредствена причина е намаляването на инфлацията".

   "Някои договори може би са сключени при други ценови равнища. Второто нещо, което имаме е намаляването на износа и от там по-малко външно и съответно по-малко вътрешно търсене. Третото нещо са рисковете, които идват от централизираните политики на ЕС". 

   Вероятно ще има увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, но за сега не се отразява зле - не се вижда по банковата статистика, заяви икономистът. Според него правителството определено може да направи нещо, за да се избегне влошаването на бизнес климата. "И това е всички договори за държавни поръчки да бъдат подписани на време, а там, където има концесионни договори, да бъдат удължени с максимално възможния период, което ще даде поне на около 20% от икономиката много добра перспектива за далечно планиране".

   В имотния сектор в момента продавачи и купувачи изчакват, но в същото време индексът на достъпност се запазва и е вероятно да има повишаване на лихвените проценти, при увеличаване на доходите и цената на квадратен метър спрямо доходите. Тоест, така наречената "времева цена", обясни Станчев. Според него пряка корелация между членството на България в еврозоната и цената на недвижимите имоти няма, но е възможно е да има поевтиняване на кредитите и в следствие на това да се вдигнат цените. Вероятно, поради затягането на лихвената политика, ако това продължи от страна на ЕЦБ, това може да доведе до покачване на лихвите по жилищните кредити и в България. Но в момента банките са изключително агресивни в предлагането на кредити, включително и на ипотечния пазар. 

Тагове : Станчев , бюджет , ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha