На петдесет мили северно от днешния Единбург и преди почти 2000 години Двадесетият легион на Римската империя започва да строи крепост близо до река Тей. По римските стандарти тя не била забележителна, въпреки размерите си от 20 хектара и дебелите няколко метра земни насипи. Имало ковачница, болница и хамбари, но липсвали бани и акведукти - може би защото била изоставена само няколко години след началото на строителството, след като римляните започнали да се изтеглят от Шотландия.
Те оставили след себе си странно съкровище, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд: 10 тона пирони, почти един милион броя. „Съкровището“ е открито през 1960 г. в дълбока четири метра яма, покрита с два метра чакъл. Външният слой гвоздеи били ръждясали, оставяйки обаче вътрешните в добро състояние.
Били толкова много, че археолозите до някаква степен не знаели какво да правят с всички тях. Много от гвоздеите били разпродадени като сувенири, за да помогнат за финансирането на разкопките, някои като комплекти от по пет във възпоменателни кутии. Изглежда малко неуважително днес, но както коментира ръководителят на разкопките, сър Иън Ричмънд, „Дори ако бяхме изпратили комплект на всеки музей на земята, пак щяха да останат тонове“.
Защо римляните са заровили един милион пирона? Вероятното обяснение е, че изтеглянето им от Шотландия е станало на бърза ръка и те не са искали местните каледонци да се сдобият с 10 тона оръжейно желязо. Римляните заровили гвоздеите толкова дълбоко, че не могли да бъдат открити почти две хилядолетия.
По-късните цивилизации ще ценят труда на майстора ковач за един гвоздей дори повече от суровината. Както Рома Агравал обяснява в новата си възхитителна книга Nuts and Bolts, жителите на Вирджиния от началото на 17-ти век понякога изгаряли домовете си, ако планирали да се преместят. Това било опит да вземат ценните пирони, които биха могли да се използват повторно след пресяване на пепелта. Идеята, че човек може да изгори цяла къща само за да получи гвоздеите, подчертава колко оскъдна, скъпа и ценна е била простата на пръв поглед технология.
Високата цена на пироните по онова време отчасти се дължи на това, че Великобритания е била забранила износа им в своите колонии. Аргументите за индустриалната политика и националната сигурност, които сега бушуват около технологията за производство на силициеви чипове, са били релевантни за търговията с пирони преди четири века.
Всичко това изглежда странно днес, когато гвоздеите са толкова евтини, че малко хора дори се замислят как е станало така. Икономистът Дениъл Сичъл задава този въпрос в изследване, публикувано преди няколко години, като се позовава на данни, вариращи от сметките на болницата Гринуич от 18-ти век до цените на едро на пироните във Филаделфия през 19-ти век. Неговото главно заключение е, че реалната цена на пироните е останала като цяло непроменена през 18-ти век, спаднала е с 90 процента между края на 18-ти и средата на 19-ти век, и оттогава се покачва, отчасти поради цената на суровината и може би защото съвременните гвоздеи са по-сложни и персонализирани от преди. И както Сичъл посочва, цената на „забитите пирони“ остава невероятно ниска, благодарение на пневматичния пистолет.
Защо цените са паднали толкова много след края на 18-ти век? Едно обяснение идва от основополагащ труд в икономиката, „Богатството на народите“ на Адам Смит, който описва огромната производителност на модерна тогава фабрика за топлийки, благодарение на специализацията на производствения процес. „Един изтегля жицата, друг я изправя, трети я реже, четвърти я подостря, пети я шлифова, за да се получи главичката.“ Този производствен процес е стотици пъти по-ефективен отколкото един човек, работещ сам.
Дали самият Смит наистина е виждал такава фабрика сега е спорен въпрос, но основната логика не е. Разделението на труда и нарастващата автоматизация на процеса довеждат до по-евтини топлийки и без съмнение по-евтини пирони. Сичъл се съгласява: въпреки че падащата цена на гвоздеите се дължи отчасти на по-евтиното желязо и по-евтината енергия, по-голямата част от заслугата е на производителите, които просто намериха по-ефективни начини да превръщат стоманата в гвоздеи.
Самите пирони са се променили през годините, но Сичъл ги е изучавал, защото промяната не е голяма. Римските фенери и колесници са много различни от LED осветлението и спортните коли, но римските пирони все още са си пирони. Би било абсурдно да се опитваме да проследим променящата се цена на спортните автомобили от 1695 г. насам, но да зададем същия въпрос за гвоздеите е напълно логично.
Както се обяснява в книгата на Агравал, има безкрайно очарование в ежедневните предмети като пружини, колела и гвоздеи, от физиката зад тях до простите практически съвети. (Докато не прочетох книгата, не знаех, че пироните често се изкривяват не защото ги удрям прекалено силно, а защото не ги удрям достатъчно силно, споделя авторът.)
Няма да се извинявам, че съм обсебен от конкретна характеристика на тези предмети: тяхната цена. Икономист съм все пак, отбелязва Харфърд. След като написах две книги за историята на изобретенията, едно нещо, което научих е, че макар очарователно сложните технологии да са тези, които привличат вниманието, евтините са тези, които променят света.
Печатната преса на Гутенберг трансформира цивилизацията не чрез промяна на естеството на писането, а чрез промяна на цената му, което би било трудно без паралелен срив в цените на повърхностите, върху които се пише, благодарение на често пренебрегвана технология, наречена хартия. Слънчевите панели имаха само нишови приложения, докато не станаха евтини; сега те трансформират глобалната енергийна система.
Римските пирони и модерните такива имат сходна форма, но коренно различна цена, поради което първите са били ревниво пазено съкровище, а вторите са просто остри предмети за еднократна употреба.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай