Водещите икономически центрове са магнит за работна сила и след пандемията. Това е следствие от наличието на работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добра възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителният им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда. Това личи ясно от разпределението на наетите по трудово и служебно правоотношение между 265-те общини на България, което разглеждаме в детайл в настоящата статия.
По последни данни за 2021 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение общо в страната достига 2,25 милиона души – видимо увеличение спрямо 2020 г., когато броят им беше спаднал до 2,2 милиона, но все още далеч от рекорда от 2019 г., когато наетите бяха 2,32 милиона души.
Най-голям е броят им в столицата – 761 хиляди души, следвана от Пловдив със 138 хиляди души и Варна със 121 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 82, с под 2000 – 136, или половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.
Между 2020 и 2021 г. най-голям ръст на наетите – със 13,8 хиляди души – се наблюдава в столицата, резултат както на много динамичния пазар на труда и голям брой свободни работни места, така и на положителната миграция в пред кризисния период. В рамките на година наетите във Варна нарастват с 3,5 хиляди души, а значителен ръст се наблюдава и в Пловдив (2,3 хиляди души), Несебър (1,23 хиляди души) и Марица (893 души). Относително малък брой общини губят наети между 2020 и 2021 г., като най-сериозен е спадът в Добрич (-474 души), Казанлък (-396 души) и Димитровград (-353 души). Положителна динамика на повечето места отразява най-вече бързото възстановяване на пазара на труда след ковид пандемията.
Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда[1]. Отнесен към населението на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини – Сопот (82%), Девня (82%), Челопеч (81%), като високите дялове отразяват обстоятелството, че тези общини привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от енергийния център Раднево (71%) и столицата (69%). В цели 131 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както относително ниска икономическа активност и слаби местни пазари на труда, така и влиянието на близки силни икономически центрове.
И през 2021 г. възстановяването на пазарите на труда в много общини не е приключило, като делът на наетите остава под нивото си от 2017 г. в 134 общини. Най-видим е спадът в общини, силно зависими от туризма като Несебър (-29 пр.п), Балчик (-14 пр.п), Приморско (-11 пр.п), голям спад се наблюдава и в Банско, Годеч, Созопол. Същевременно силните малки индустриални общини бележат значителни подобрения спрямо пет години по-рано въпреки пандемията, като Божурище е увеличила дела на наетите с 12 пр.п., Куклен – с 9 пр.п., Козлодуй – с 6,5 пр.п.. Неравномерната динамика за пореден път подчертава различните темпове на развитие в отделните части на страната, като големите центрове на услугите и малките общини със силна индустрия се възстановяват бързо след отпадането на ограниченията и възстановяването на бизнес средата, но големи части на страната все още остават под предкризисните си постижения.
[1] Трябва да се има предвид, че делът на наетите по трудово и служебно правоотношение не отговаря на коефициента на заетост, тъй като в броя на наетите се включва и ежедневната трудова миграция, тъй като източникът им са отчетите на фирмите и организациите към статистическия институт.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай