След като миналата седмица ви представихме картината на общинските разходи у нас, днес се спираме върху приходната страна на местните финанси. Източник на разглежданите данни е финансовото министерство, а фокусът е върху собствените приходи на всяка община – приходите от местни данъци и такси, общински услуги, разпореждане с общинската собственост, глоби и др., без да се включват трансферите от държавния бюджет.
През 2022 г. собствените приходи общините достигат 3,14 млрд. лв. или 10% повече спрямо събраните през 2021 г. Този ръст е по-нисък от ръста в разходите (17%) и средногодишната инфлация за 2022г. (15,3%). Това означава, че през 2022г. общините разчитат в още по-голяма степен на трансфери от централния бюджет и че реалните им приходи се свиват. Нещо повече, в 158 общини ръстът на собствените приходи изостава от средногодишната инфлация, докато в 49 дори се наблюдава и свиване и в абсолютна стойност.
Най-големи очаквано са собствените приходи в четирите най-големи общини – Столична (869 млн. лв.), Варна (194 млн. лв.), Пловдив (173 млн. лв.) и Бургас (115 млн. лв.), като съвкупно техните приходи представляват 43% от общите за страната, а тези на столицата – 27%. Интересно е, че директно след тях се нарежда община Несебър, която е значително по-малка, но се радва на високи постъпления от туристически данък и концесии.
Ако сравним размера на собствените приходи на човек от населението, виждаме, че те са най-високи по Черноморието, както и в рудодобивните райони, като отново причината са финансовите притоци от концесии и туристически данък. На челните места се нареждат Челопеч (6608 лв./човек), Чавдар (2802 лв./човек), Несебър (2787 лв./човек) и Приморско (2586 лв./човек). Най-ниски са собствените приходи в Руен (127 лв./човек), Неделино (140 лв./човек) и Николаево (143 лв./човек).
Средното ниво на показателя за страната е 486 лв./човек, като едва в 61 общини приходите на човек надхвърлят тази стойност. Русе се оказва под този среден показател с 386 лв. собствени приходи на човек от населението или със 100 лв. по-малко. Той е най- нисък и в сравнение с останалите общини в областта. Те са с над 400 лв.
Друг важен индикатор е покритието на общите разходи със собствени приходи. Това съотношение показва доколко всяка община може сама да задоволи потребностите си без да разчита на държавния бюджет. И при този показател най-добрите резултати са в туристическите и рудодобивните общини. Най-голямо покритие на разходите си със собствени приходи имат Несебър (93,1%), Созопол (71,4%), Челопеч (71,3%), Приморско (66%) и Царево (65,6%). От другата страна на разпределението стоят малки общини с оскъдни собствени ресурси, които почти изцяло зависят от трансфери от централния бюджет – Трекляно (5,1%), Неделино (5,2%), Ружинци (6,2%) и Николаево (7,6%).
Всъщност именно държавният бюджет финансира по-голямата тежест на общинските разходи – общите собствени общински приходи покриват едва 30,5% от нуждите на общините. Само в 43 общини този дял е по-висок и то не с много в повечето от тях. Столична община се нарежда сред сравнително по-независимите във финансово отношение общини (45,8%), като нейният голям бюджет измества средния резултат за страната далеч от медианата, където е община Тетевен с 20,2%.
Картината изглежда не толкова стряскаща, ако сравняваме собствените приходи с разходите за местни дейности, т.е. ако изключим финансирането на делегираните публични услуги. Но дори в този случай собствените приходи на общините покриват едва 84,20% от разходите за местни дейности, като в 220 общини този дял е по-нисък, а в цели 141 покритието е под 60%. Това показва, че по-голямата част от общините не могат да задоволят дори само разходите за местни дейности. В обратния край на подредбата се откроява малка група от 27 общини, при които покритието на разходи за местни услуги със собствени приходи е над 100%, като това са основно туристически общини и големи областни центрове.
Данните ясно показват, че повечето общини са силно зависими от трансфери от държавния бюджет. На пръсти се броят общините, които могат да покрият дори половината от разходите си със собствени средства, а повечето не успяват да финансират сами дори местните си дейности. Това е сериозна спънка за регионалното развитие, тъй като общините у нас не разполагат с ресурсите да адресират успешно нуждите си. Притеснително е също, че през 2022 г. собствените приходи растат по-бавно, не само от средногодишната инфлация, но и от разходите на общините, т.е. финансовата независимост на общините ерозира. Ето защо ИПИ работи активно за фискалната децентрализация чрез проекта „2% в твоята община“, за който можете да научите повече тук.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай