“Ако не си готов да грешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално.” Това е убеждението на едно болно момче, което се сбогува с мечтата си за футболна кариера, но се превръща в една от най-вдъхновяващите личности в развитието на иновациите и човешките ресурси.
Сър Кен Робинсън е роден в Ливърпул през 1950 г. Едва навършил 4 годинки той се разболява от полиомиелит, а тежките последици от заболяването предопределят той да започне образованието си в специализирано училище. Но това не му пречи да продължи обучението си в престижни университети, а днес професионалните му успехи са повече от вдъхновяващи.
Сър Кен Робинсън умира през лятото на 2020, но оставя след себе си едно огромно наследство за световното образование. Неслучайно го наричат съвременният Леонардо да Винчи на творчеството и образованието.
През 2006 сър Кен Робинсън е поканен да говори на конференцията на TED, а темата е “Убиват ли училищата креативността?” Няколко месеца по-късно 19-минутната му лекция е качена онлайн и до днес тя е една от най-гледаните презентации, посветени на образованието. Сега сигурно си мислите защо тази лекция е толкова популярна. С какво е по-различна от всичко, което знаем дотук?
Две са основните теми, на които обръща внимание той. Едната е, че всички сме родени като творци - с естествения талант да бъдем креативни, но в училище не ни помагат да развиваме заложбите си. Другият важен въпрос касае все по-нарастващата необходимост от промяна на образователните системи.
Въпреки, че от тази лекция изминаха 16 години, фундаменталните принципи за обучението на децата остават в сила. Наша задача е да разгръщаме техния потенциал така, че да могат да посрещат предизвикателствата на бъдещето - защото креативността е не по-малко важна от грамотността.
Част от това бъдеще е несигурността, но можем да бъдем убедени в едно - в необикновените възможности, заложени у всяко дете. Не знаем какво ще се случи утре, но децата ни трябва да получат образование - въпреки времето и обстоятелствата. Предизвикателство е то да бъде релевантно не само на заложените стандарти и на начина, по който живеят децата ни днес, но и на тяхната индивидуалност.
Образователните системи се провалят в това, че се бавят с алтернативните подходи, които изискват персонализирано отношение. Не можем да не отбележим, например, постиженията на финландската образователна система, която е определяна като най-успешната в света. Финландците прилагат подхода “или се учим за живота, или за изпитите, но избираме първото”. Затова и в училищата там няма изпити. Съществува само един задължителен стандартен тест след завършване на средното образование, но учителите не се интересуват особено от неговите резултати. В училище се преподава само онова, от което ще се нуждае детето в живота си. Учениците знаят от малки какво е договор, например, или банкова сметка, могат да си направят и визитка в интернет.
Образованието търпи еволюция, счита Траян Траянов, изпълнителен директор и член на УС на Фондация “Заедно в час”. Според експерта, върви процес по преосмисляне на това какво значи да бъдеш образован, породено от динамичните промени в пазара на труда, технологичните иновации и това, което някои наричат възход на мрежовото общество. Очакванията към образователните системи се повишават, защото има нужда да предават не само знания, но и да развиват в учениците различни социални, емоционални и познавателни умения и нагласи към света, които да им позволят да живеят пълноценно в този обществен ред, а също и да го формират и насочват.
Експертът споделя също, че се задълбочава разбирането ни за начина, по който учим най-добре. За да има т.нар. “дълбоко учене” и учениците да развиват ключови умения и нагласи, трябва да се залага повече на естественото любопитство и отключването на вътрешната мотивация. Трябва учениците да имат усещане за смисъл, докато учат и целият процес да стимулира положителни емоции у тях. В много класни стаи у нас обаче продължават да се диктуват точки и подточки, които учениците с нежелание записват и после при първа възможност изхвърлят и забравят.
Това, което правят учителите в най-успешните образователни системи, е да дават много по-голяма роля на учениците в обучителния процес, да ги ангажират в учене чрез преживяване или в реална среда, или чрез работа с казуси, ролеви игри и др. През последните години са възникнали не малко иновативни практики и тенденции в образованието. Един от методите е проекто-базираното обучение, при което учениците идентифицират реален проблем и прилагат стратегии, за да го разрешат. Децата показват какво са научили като работят с материали от различни учебни предмети, изследват връзките между отделните уроци, а не се фокусират върху този, който е преподаден към момента. Този метод успява да направи децата съпричастни към проблема и да развие меките умения, необходими по-нататък в живота.
Ето защо, когато разглеждаме иновациите в образованието, трябва да имаме предвид, че те са комплексни. Не можем да пренебрегнем и ролята на дигитализацията, която е ключова за иновативното образование, а и за съвременното поколение, което израства с напредъка на технологиите. Но дигитализацията не трябва да бъде самоцел, категоричен е експертът Траян Траянов. Технологиите могат да бъдат полезни средства за креативност, обмен, а и също и инструмент, който освобождава учителите от предварително зададените методи на обучение. Новите процеси предефинират ролята на учителя, който вече трябва да бъде дизайнер на учебно преживяване, да направи учениците съавтори на случващото се в училище, а и на живота извън класната стая.
Един от принципите, залегнали в съвременните образователни системи, който сър Кен Робинсън широко критикува, е йерархията на предметите. Най-високо са поставени математиката и езиците, след това са хуманитарните предмети и в дъното са изкуствата. Той достига до извода, че причините за това са назад във времето, когато светът е имал нужда от съвсем различни знания и умения, а индустриалният, технически и научен прогрес са били водещи в развитието ни. В никакъв случай не се поставя под съмнение значимостта на тези предмети, но съвремието ни изисква различна визия. Имаме нужда от нови подходи, защото всеки човек има свой личен потенциал и трябва да развива даденостите си и таланта си.
Пикасо е казал, че децата се раждат творци, а проблемът е да останат такива и като пораснат. Всички сме били деца и помним, че не сме се страхували от грешките, които сме допускали. Страхът от провал започва да ни движи, докато растем. А училището често е място, където ни показват, че е лошо да грешим. Училището е място, където грешките се наказват.
Образованието е процес, който трябва да остави дълбока следа в живота на децата ни, трябва да разкрие най-доброто от тях, да ги направи уверени и подготвени за бъдещето. Не знаем какво ще ни донесе то, но си мисля как ще приемат всичко, което ще се случи, ако не са научени, че е естествено да се греши и още по-естествено да се учим от провалите си.
В РЕЗЮМЕ . Образователните системи се провалят в това, че се бавят с алтернативните подходи, които изискват персонализирано отношение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай