Понеделник, 23 Декември 2024

Още един почти закрит бизнес

Публикация   10 Юли, 2012   /     capital   /     428

Броят на площадките за скрап намаля наполовина за една година

Злоупотребата с нещо не е причина да се ограничи употребата. През последните две години обаче един бизнес за 2.2 млрд. лв. системно понася законодателни ограничения заради кражби за 15 млн. лв. Става въпрос за търговията с черни и цветни метали. Под 1% от отпадъците, които се предават в пунктовете, са крадени. Кражбите обаче са единственият мотив, с който управляващите в два поредни закона ограничават съществуването на този бранш и се опитват да го одържавят.

              Половината площадки затварят


    За една година 1166 от общо 2300-те площадки за изкупуване на скрап са подали документи за затваряне заради рестриктивното законодателство. С току-що гласувания нов закон за управление на отпадъците съществуването на голяма част от действащите фирми също е поставено под въпрос. Тези, които успеят да отговорят на високите изисквания, ще работят само две години, когато общините ще трябва по същия закон да направят свои площадки и да задължат гражданите да им предават безплатно своите отпадъци.

   Ограниченията за работа са драстични и фирмите за търговия с черни и цветни метали ще сезират за тях президента, Конституционния съд и пет дирекции в Европейската комисия. Това стана ясно на семинар за новия закон, организиран от двете неправителствени организации, които обединяват фирмите за търговия с черни и цветни метали – Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на рециклиращата индустрия. Санитарният минимум България да остане чиста е 1200 площадки за изкупуване на стари автомобили, гуми, масла, батерии, домашна битова техника.

   Според сега действащия закон през миналата година беше въведено ограничение площадки да има само в общини с одобрени общи устройствени планове. Две трети от кметствата в България обаче нямат такива планове и това не е по вина на фирмите на тяхна територия. Ограничението беше обявено за противоконституционно от Конституционния съд и отпадна. Междувременно обаче фирмите подадоха заявления за затваряне. Други пък не успяха да отговорят на изискванията за прелицензиране – 3000 лв. за нов лиценз за площадка и още около 2000 хил. евро за 24-часово наблюдение и съхранение на записите за една година на всеки обект.   

    Нови ограничения за фирмите

    В новия закон са предвидени нови ограничения за работа на фирмите, които те трябва да изпълнят и да работят още две години. Всяка фирма трябва да внесе банкова гаранция от 25 хил. за работа с черни и цветни метали, а отделно от това – по 5000 лв. на площадка. При съмнение за нарушение инспекторите на екоминистерството усвояват гаранцията и затварят площадката на принципа на предварителното изпълнение и след това фирмата ще трябва да чака съдебно решение до 2 години, ако иска да докаже, че инспекторите не са прави.

    Другото ограничение, което компаниите смятат за нарушение на конституцията и на европейското право, е задължението общините до две години да направят собствени площадки, като гражданите ще бъдат длъжни да предават там безплатно своите отпадъци, тъй като в противен случай подлежат на глоба. Старите коли, телевизори, печки и компютри и всички метали трябва да се предават само там и само безплатно. Заради липсата на силна индустрия, която да отделя големи количества скрап, фирмите разчитат да изкупуват необходимите количества за металургията и от гражданите.

    Вариантите за общините


   "Тъй като има действащ бизнес за изкупуване, общините нямат право на европари за строежа на площадките. Ако държавата им помогне, това ще бъде държавна помощ. Така че общините трябва да отделят средства за строежа от местните данъци и такси, което на практика означава да увеличат такса смет. С общинските площадки общините ще се превърнат в монополист в събирането на отпадъците и ще печелят от тях. Всичко това ще стане за сметка на собствените им граждани, тъй като никъде в ЕС не е забранено възмездното предаване на стари уреди, за които гражданите са платили екотакси, и, разбира се, за сметка на работещ бизнес", коментира Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране.

    Асоциацията моли президента да наложи вето на този текст и ще сезира за това дирекциите за защита на потребителите, конкуренцията, за предприятията, за околна среда на Европейската комисия.

 

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha