Православната църква отбелязва днес един от големите празници в християнския календар - Възнесение Господне. Той се чества винаги в четвъртък на 40-ия ден след Великден като край на земния път на Иисус Христос.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На 40-тия ден, придружен от учениците си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим и оттам пред очите на всички се възкачва на небето.
"И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави. А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога", свидетелства Евангелието от Марко (16, 15-19).
Според християнското разбиране след Възнесението Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
В българската фолклорна традиция денят е известен като Спасовден. Името произлиза етимологически от думата "спасение", а празникът е натоварен и с много вярвания и ритуали.
Едно от поверията гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според други разпространени вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви - те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен и затова с него могат да се лекуват болните.
Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Смята се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай