За трета година честваме празника под ново, отговарящо на историческата истина име, благодарение на една от знаковите победи на патриотите в Народното събрание през 2020г.
Тогава успяхме да премахнем от закона клишето “славянска писменост”, което бе разработвано и налагано десетилетия наред от панслависти и по-сетне руски комунисти. То бе част от комплекса, че сме малък народ, неспособен на нищо сам, нуждаещ се от подкрепа на “голям брат”. А кой да е по-истински, от брата, с който пишем с едни букви?! БКП бе успяла три десетилетия по-рано да закрепи и законодателно, в Кодекса на труда 24 май като ден на “българската просвета и култура и славянската писменност”. Това се повтаряше безкритично и се превръщаше в базисна истина за поколения българи, още от първи клас и първото честване на буквите. Никой не задаваше логичния въпрос, има ли общославянска писменост изобщо? И не става дума само за разликите в буквите между нас, руси и сърби например. Поляци, чехи, словаци, хървати и пр. изобщо не ползват кирилица, това неславяни ли ги прави?
В исторически план това бе отказ от един велик принос на българската държава към историята на цивилизацията или поне срамежливото му поделяне с “братята славяни”. Дори да приемем, че писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий е имала общославянско предназначение, тя, глаголицата далеч не го постига и постепенно изчезва от историческата сцена. Кирилицата е създадена за нуждите на българската държава от техните ученици, вероятно с водеща роля на св. Климент Охридски. Именно тя, държавата инвестира в обучението на хиляди хора, създаването на книжовни центрове и огромна по обем книжнина. С това е сложено началото на една нова цивилизация, която постепенно се еманципира от византийският си корен, за да провъзгласи Търново за трети Рим, след завоеванието на кръстоносците. С падането на Второто царство под ударите на турците, факелът на тази цивилизация е пренесен при русите от стотиците книжници и отци на църквата, прокудени от родината си. Това не променя произхода й. Още по-малко на азбуката, чиито най-ранни надписи са от Североизточна България, районите в близост с тогавашният център на държавата Велики Преслав и в самия него. Затова думите на руския президент Владимир Путин през 2017 г. по повод празника, че азбуката е дошла при тях от македонските земи, бяха не само провокация, но и последица от собствения ни комплекс за малоценност.
Ако пък говорим за деня на светите Кирил и Методий, като ден на буквите и книжовността, той отново е чисто българско дело, както и култа към тези светци до края на 19-ти век. За първо документирано празнуване в този дух говорим през далечния 22.май.1813 в Шумен, а за начало на общонароден процес от 11.май.1851 в Пловдив. Следващата година са Цариград, Скопие, Лом, Шумен, Варна и пр... Празнуват само българи и честват това, което днес бихме нарекли своята национална културна идентичност. Култът към тях преминава в Русия едва в края на 19-ти век, а празникът започва да се чества граждански след падането на комунизма и отново е зает от България.
Горд съм, че успяхме да възстановим историческата истина!
Бъдете горди българи и вие!
Така че да честваме на днешния ден най-значимия принос на дедите ни за световната цивилизация - създаването на българска писменост, която бе основата и за славянската книжовност!
Още веднъж - честит празник!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай