България от поне две години е в политически хаос, като въртележката от постоянно задаващи се избори няма край. Невъзможността да се сформира мнозинство и стабилно правителство очаквано доведе до проблеми пред бюджета – до неговото забавяне, липсата на ясна средносрочна рамка и в крайна сметка по-лошо бюджетно салдо от това в наглед стабилни времена. Допреди половин година обаче, въпреки политическата неопределеност, възможните ходове пред бюджета бяха по-скоро предвидими. Във всеки един момент, макар и с известна доза предпазливост, можеше да се каже какъв ход ще предприеме финансовото министерство, каква ще е стратегията (спрямо бюджета) на формациите в парламента и т.н. В последната половин година това се загуби, като политическият хаос с пълна сила се пренесе на територията на бюджета.
Всички искат бюджет с дефицит в рамките на 3% от БВП, но отказват да го изготвят. Служебното правителство прие бюджет с дефицит от над 6% и вече го внесе официално в парламента, заедно с меню от мерки за свиване на дефицита. Двете водещи формации в парламента пък, докато водят свръх ползотворни разговори за сформиране на правителство, обмислят всякакви екстравагантни идеи, като например да отхвърлят бюджета на първо четено и да го върнат за преправяне на служебния кабинет. На този фон публичният дебат някак странно се опитва да обясни как този бюджетен хаос ще повлияе на един или друг критерий за членство в еврозоната. Всъщност темата за бюджета отива далеч отвъд дискусията за еврозоната и това би следвало да е ясно на всеки, който има поне минимален поглед върху стопанската история на страната.
В момента единственият печеливш ход от гледна точка както на икономиката, така и на политическото злободневие, е бюджетът да се изведе пред скоби и двете водещи формации в парламента скоростно да приемат рамка с 3% дефицит. В условията на висока неопределеност, най-глупавото, което може да се направи, е бюджетът да бъде отхвърлен и да се върне за „преправяне“ в служебния кабинет. Тук дори оставяме настрана нормативните пречки, като приемаме, че депутатите ще намерят начин да заобиколят ограничението за повторно внасяне на същия закон в кратък срок. Водещото е, че в момента, в който служебният кабинет внесе проекта на бюджет в парламента, президентът на практика излиза от бюджетната процедура. Освен ако накрая не наложи някакво вето разбира се, но това в случая не го обсъждаме. Водещите формации в парламента имат чисто поле пред себе си и да върнат насила инициативата в ръцете на президента би било безкрайно глупаво.
Вече няколко пъти коментирахме, че бюджетът сравнително лесно може да влезе в нормални рамки. Всяка комисия в парламента, в т.ч. Комисията по бюджет и финанси, може да образува работни групи от своя състав, които в много по-оперативен порядък да работят по даден законопроект. Точно такъв механизъм е възможно да се възприеме за държавния бюджет, като след приемането на проекта на служебното правителство на първо четене може да се образува работна група, която да преработи бюджета преди гласуването на второ четене. В тази работна група е логично водеща роля да имат депутатите от големите формации, които само преди седмица бяха на среща във финансовото министерство и вече влязоха в ролята на колективен министър на финансите. Съвсем логично е да бъдат поканени и експертите от министерството, който да подпомогнат депутатите и също да понесат отговорността (разбирай „вината“) от преработването или коригирането на бюджета.
Всичко това всъщност е съвсем очевидно, но необичайните политически времена водят след себе си и поредица от необичайни, нелогични и направо вредни ходове за финансовото здраве на държавата. Всеки последващ екстравагантен ход на водещите политически формации едва ли ще им донесе политически дивиденти, но със сигурност дава предпоставки съвсем да изпуснем дефицита и да стигнем до поредния удължителен закон. Въпрос на време е всичко това да постави под въпрос и кредитния ни рейтинг, което не се случи дори по време на пандемията.
В последния доклад на S&P от ноември 2022 г. ясно се посочва, че макар да се отчитат всички рискове, в т.ч. възможността за нови избори в началото на 2023 г. и негативни ефекти от политическата нестабилност върху фискалното салдо, очакването е, че бъдещото правителство все пак ще остане ангажирано с фискалната дисциплина. Казано по-просто, извеждането на финансовата стабилност пред скоби прави така, че не носим автоматично негативите на политическите неразбории. Ако продължим обаче да си играем с бюджета, тази парадигма много бързо ще се наруши и това няма просто да отложи еврозоната, а ще накърни въобще доверието в стабилността на публичните финанси. В глобална среда на затягане на паричната политика и рязко повишаване на лихвите такава безотговорност няма да бъде пощадена.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай